Животът на обикновените хора в Самоков

Във снимките на Фабио Джентили

За срещата си с обикновените хора сподели в Музея Фабио Джентили. Подобно на Робърт Шекли, но с фотоапарат.
Джентили намерил път към града ни чрез любовта към Калина Христова, дъщеря на проф. Аксиния Джурова. Семейството има две деца – Георги и София.
От 6-7 години, по време на празниците, Джентили снима случайно срещнати самоковци. Хора, които не позират, нямат грим, нито костюми и вратовръзки, те са с набраздени от годините лица, но са щастливи, защото са се пременили в шарената носия на баба, накривили са калпака на дядо, за да изпеят по-истински песните им. Фотообективът на Фабио е уловил и акордеона, и усмивката на младостта, свежа също като цветето, закичено на шамията или зад ухото. Вироглави коне, впрегнати в каруците на буйни цигани, позиращи младежи от ромските ни махали, свещеници, вглъбени в молитвите и богослуженията и опашки от жени пред казаните с курбан в Митрополитската църква…
Тези хора обикновено остават зад кадър, макар да са част от лицето на Самоков. Те не са рамкирани. И Фабио така ги показа – на снимки, без рамки, във видеопрезентация. Може би е сбъднал нечия мечта на някой обикновен човек, който иска да бъде показан животът му. Е, за обикновения човек и един епизод стига, нещо като откъс от разказ на Шекли…
-Г-н Джентили, всички много харесаха снимките Ви, фотографията професия ли Ви е?
-Не, за мен е хоби. Аз и съпругата ми имаме много трудна професия. Снабдяваме операционни зали в големи болници с медицинско оборудване. Работим с една от най-големите световноизвестни фирми. Осигуряваме техническа и логистична подкрепа на лекарските екипи, асистирам при операциите – всичко, което е свързано с хирургията и ендоскопията.
-Аудиторията Ви беше впечатлена от видеопрезентацията. Видяхме много снимки, но нека го чуем от Вас, кое е основното във Вашата фотография?
-Интересувам се от хората, не от известните личности, а от обикновените хора. Снимам момента. Не ги подготвям, хващам мига.
-Важна ли е емоцията във Вашата фотография?
-Снимката трябва да ти представи нещо, не го ли направи, значи не си постигнал целта.
-Кое е най-впечатляващото за Вас в Самоков?
-Всичко, Самоков.
-Как избрахте образа на жената, която е на корицата на библиофилското издание, което днес подарихте на кмета на Самоков?
-Това е един от най-въздействащите образи, най-експресивният, изразителен е. Това е една от любимите ми снимки.
-Познавате ли я?
-Не, не я познавам, но в момента, в който я видях, тя ме впечатли.
-Това ли е образът на Самоков?
-Не, не може с една снимка да кажа, че това е Самоков. Не е възможно. Тя е най-въздействаща.
-Какво остава зад кадър?
-Фабио. Само.
-Колко са снимките, които сте направил през тези шест-седем години по време на празниците в Самоков?
-Много са. 10 000 са от цяла България. 5-6 000 са от Самоков. В колекцията си имам поне по 1 500 снимки от лято.
-Как дойде идеята за тази изложба?
-Това са обикновени хора, на които исках по някакъв начин да благодаря, да ги направя известни, да благодаря за тяхното отношение към мен, и най-вече, все пак и те са някои и остават в историята на Самоков. Ако представя тази колекция от снимки в друга страна, тя няма да има такъв ефект, както в Самоков. Надявам се да бъде разбрана, да се види и този контраст, който съм показал. Този контраст между духовното и другото също е част от Самоков. Контрастът в същността на празника, също.
-Самоков харесва ли Ви?
-100%. Където и да съм, снимам, всяко място има своя красота.
Десислава Стоянова