Елица Стойчева е очарователна млада дама, която още от Гимназията „Константин Фотинов“ се отличаваше много от тълпата. С външен вид, да, но и с креативност, и с идеи. Познаваме се от доста време. Още в началото се чудех как е възможно да умее да води толкова много хора след себе си. Елица се включваше в журналистически инициативи със социален характер и винаги успяваше да надгради първоначалната идея и да увери хората да последват събитието. Правеше го с лекота, без показност, без агресия, просто лидерските качества веднага си казваха думата. Сега изглежда нещата са пораснали, заедно с нея. И Елица е успяла млада дама, която на всичко отгоре е щастлива. Повече за увод не е нужно. Елица Стойчева е казала толкова много и по страхотен начин. Приятно четене.
-Елица, доста динамично е положението при теб, всъщност както винаги?
-Така е, динамичното темпо определено ми допада.
-Да кажем за тези, които си изпуснали първата част – ти учи в ПГ “Константин Фотинов”, беше доста активна в обществения живот на училището, беше председател на Младежкия парламент…Допълни, сигурно изпускам нещо?
-След това с част от членовете на Младежкия парламент, вече навършили 18 години, регистрирахме сдружение МОРЕ-Самоков. С МОРЕ успяхме да спечелим 2 големи проекта, по които работихме около 2 години. До днес ми е странно, как решихме да кандидатстваме без никакъв опит в писането на проекти, но пък тогава бяхме доста смели и определно не мислехме „реалистично“ и може би точно това ни помогна.
-После продължи …..в София ….следване…..работа …..
-После станах студент в УНСС, като започнах „кариерата си“ на пътешественик още втори курс, когато с няколко приятели от университета отидохме на студентска бригада в Щатите. Оттогва дойде и страстта ми да пътувам в далечни дестинации, да опознавам нови култури.
След завърщането ми от Щатите, започнах усилено да градя „кариера“- първо като журналист, после в писането на проекти.
Междувременно, тъй като доброволчеството ми липсваше, станах член на най-голямата студентска организация в света – АЙСЕК, където имах удоволствието да участвам в няколко доста по-мащабни проекта. Включих се, също така и в стажантската им програма, чрез която успях да отида на стаж в Полша. За мое щастие, той беше първият ми досег с изграждането на бизнес и доста успешно се заразих с „вируса“ на предприемачеството, който не ме е пуснал и до днес.
Собствен бизнес в България развивам вече повече от 7 години.
В последните 4 от тях имам удовлоствието да работя с международни партнъори и да уча правилата на интернациолания бизнес, в повечето случаи в движение.
Харесва ми, че започвам да разбирам доста добре и българския и европейския начин на правене на бизнес, което ми позволява да си взема, това което ми харесва и от двата.
Но, ако трябва да бъда честна, това което оценявам най-много в бизнеса ни, не са възможностите за развитие, а по-скоро прекрасния екип, с който ще ги постигаме и стахотната работна атмосферта, която сме изградили. Отне ми няколко години да успея да намеря точните хора и нещото, за което съм благодарна най-много е именно екипа, в който всеки допринася с най-силните си качества, в който всеки може да изрази мнението и да изкаже идеите си без страх, в който всеки помага на другия с удоволсвие и в който всеки работен ден е забавление.
-Като гледам как живееш, имам чувството, че си станала нещо като гражданка на света. Къде беше наскоро?
-Наистина пътувам доста често, мога да кажа, че почти половината време прекарвам в пътешествия – по работа, за удоволствие, а в повечето случаи съчетавайки ги.
Пътуването ми дава много. Излизайки от офис и еждневието, имам възможността да погледна нещата от страни и да оценя какво бих могала да подобря в бизнеса, в себе си, в целите си, общо взето идеи не липсват.
А екипа, с който работя, ми позволява да имам време и за пълноценна почивка.
Преди няколко седмици се върнах от Ямайка, едно прекрасно място, където успях да сбъдна една моя детска мечта – да плувам с делфините. Това, което харесвам във всяко пътуване е, че е уникално и никога начина, по който си преживял нещата, няма да се повтори.
-Кое от многото места, където си била, ти харесва най-много?
-Според мен, вяка страна има своя чар и своята уникалност, а като прибавя и моята и тази на компанията, с която съм всяко пътешествие се превръща в неповторимо. Не мога да сравнявам, защото повечето места са доста различни, но някои от по-далечните пътешествия, които никога няма да забравя са до Шанхай, Мексико, Мароко, Макао, Китайската стена.
Едни от най-запомнящите ми пътувания си остават тези в Европа и в България, и то предимно заради преживяванията и хората. Любимите ми градове в Европа са: Будапеща, Виена, Барселона, Париж, Амстердам, Венеция, Дубровник, Сплит и Лондон. Не мога да кажа, че те са най-красивите градове, в които съм била, по-скоро за мен е съвкупност от атмосфера, ритъм на града, излъчване на хората и най-вече изживяванията там. Нещото, което най-много харесвам в пътуванията е, че няма как да предвидиш какво ще се случи в тях, това им качество не винаги е за добро, но пък доста допада на авантюристичния ми дух.
-Винаги си имала работеща рецепта за успех. Разбира се, само с рецепта не става, имаш качества, но все пак?
-Рецепти за успех има стотици, но работещи са само тези, които прилагме.
За мен едно от основните неща е в какво вярваш дълбоко, на мен например винаги ми е помагало убеждението, че пълно щастие има, че човек може да има абослютно всичко, което иска, а споровете, които съм водила по темата не веднъж, пък ми дадоха допълнителна мотивация да го докажа. Не знам защо са ни насаждани модели, че едно нещо в живота ни трябва да е за сметка на друго, докато практиката показва точно обратното. Най-успелите хора, които познавам, обикновено се грижат за здравето си и са в перфектна форма, имат щастливи семейства, достатъчно време за себе си, пътуват много, забавляват се на 100%., имат истински приятели и са постоянно усмихнати. И общото нещо между всички тях не е,че са спечелили от тотото или че баща им е бил милионер, а това че те са поели отговорността за собствения си живот, не ги е страх да грешат, дават 100% от себе си (отнася се си за купона) и не се самосаботират. И обратно, повечето хора, които не са щастливи се фокусират върху неща и обстоятелства, които не зависят от тях напрмер – миналото, недостатъците на другите хора, това, че в България нищо не става, управляващите, съседа, шефа, списъка е безкраен. Парктически, често сами връзваме ръцете си и после се чудим, защо не можем да работим с тях. Изходът е лесен, просто може да се замислим какво точно искаме и какво можем да направим, за да го постигнем. Поне на мен отговорите на тези два въпроса във всякакъв вид ситуация винаги са ми помагали да върна кормилото на живота си отново в собствени ръце.
Смятам, че когато човек е на 100 процента фокусиран върху нещата, които иска, постигането им става значително по-лесно. Основният проблем е, че често се фокусираме върху това, което ни пречи, това което ни дразни или върху нещата, които не можем да променим и забравяме дори да се замислим какво точно искаме и какво можем да направим. Какво искаме да направим – какви отношения искаме да изградим, каква работа искаме да работим, колко пари искаме да изкарваме, колко свободно време искаме за себе си и близките си, как наистина искаме да прекарваме времето си. Важните въпроси са много малко, но сякаш за тях все не остава време и изведнъж доста хора осъзнават, че не живеят живота, който искат, а в момента, в който ги попиташ какво искат, те започват да изброяват какво не искат.
–В какво си убедена?
-Че човек получава или това, което най – силно иска, или това, от което най-силно се страхува, в зависимост от това, върху кое от двете се фокусира.
–Добрият стар Самоков липсва ли ти?
-Липсва ми безгрижието на детството. Липсва ми спокойствието, чистия въздух, връзката с природата.
Липсва ми усещането да не бързаш за никъде, това да стигаш до мястото, за където си тръгнал за 10 минути пеша.
Липсва ми това да срещаш познати на всяка карчка, въпреки че в тинейджърските ми години това хич не ми харесваше. Самоков е градаът, в който аз пораснах. Тук имам безброй преживявания, които никога няма да забравя. Тук се научих да ходя, да говоря, да мисля,,да създавам, да обичам…Няма как този град да не значи много за мен.
-Как гледаш на мненията за връщането на младите в града?
-Според мен, то изобщо не е лишено от смисъл, но аз го виждам това завръщане по малко по-различен начин. Все повече млади хора започват да преместват фокуса си от амбициите за кариерно развитие, социален статус и власт, по-скоро към здравословен и спокоен живот. От друга страна, имайки предвид развитието на технологите, доста нараства броят на позициите, които могат да се извършват от всяка точка на света. Ние например, мислим да преместим офиса ни на морето през лятото, а защо не и в Самоков през зимата. Така че в този контекст мисля, че в близките години доста от младите хора, които могат да работят дистанционно, ще потърсят вариант да работят от вкъщи и да не живеят в София, за да си спестят доста стрес, мръсен въздух, задръствания, високи ра
зходи.
Според мен Самоков наистина е райско място и може да предложи много в тази връзка.
-Има ли човек, място или среща, които са определили твоята посока?
-Бих казала, че основнит, хора които са определили посоката ми, освен мен самата, са моите родители. Дори не мисля, че все още мога да осъзная напълно какво те са направили за мен, но определено виждам как и до ден-днешен се проявяват ценносите за непрестанното развитие, справедливост и независимост, смелостта да поемаш отговорност за постъпките си и същевременно безгрижния дух и позитивното отношение към света, с които съм визпитавана. Безкрайно съм благодарна, че получих такава солидна основа върху, която да градя живота си във всичките му аспекти.
Не се сещам за конкретна среща или събитие, които са определила посоката ми. Аз имах щастието и смелостта да сменя различни професии от доброволческа работа, през работа във различни фирми и собствени бизнес проекти. От регистрирането на първата ми собствена фирма до ден – днешен посоката ми е ясна, а именно, че искам да създавам възможно най-много стойност за другите, забавлявайки се по пътя. Имала съм множество срещи и хора, които са ми помагали да обогатя концепцията си за света, да остана вярна на себе си и да израствам, за които съм им изключително благодарна.
-Опиши ни любимото си място.
-Където обичам и съм обичана
-За какво не ти остава време?
-Има доста неща, за които тайно се оправдавам,
че нямам време, но истината е че всичко зависи
от приоретите на човек. Щастлива съм, че ми остава време за най-важните неща за мен – за приятеля ми, семейството и близките ми, за мен самата, за нови приключения и изживявания, за които винаги съм мечтала.
Десислава Стоянова