Може би повечето от читателите няма да се учудят и няма да си кажат, че е допусната грешка в името. Да, става дума за д-р Ивайло Гълъбов, син на д-р Стойчо Гълъбов, познат на всеки самоковец. Възможностите на д-р Стойчо Гълъбов, сърцатата му работа в болницата, големите усилия и амбиции, свързани с медицината и желанието повереното му хирургично отделение да е на ниво, са признати не само в града ни, но и в средите на хирурзите от най-добрите болници в София. В началото на лекарската практика на хирурга е синът му. Семейството беше щастливо на 14-ти януари да поздрави за дипломирането новия медик в него.
Д-р Ивайло Гълъбов е решен да оправдае надеждите и очакванията на своите родители. А и медицината е неговата сбъдната мечта.
-Д-р Гълъбов, защо избрахте медицината?
-Медицината беше моя детска мечта. Майка ми разказваше, че като малък съм ходел в магазина и съм давал съвети на хората с какво да се хранят, за да бъдат здрави. Лекувах бабите, това беше любимата ми детска игра, сега става професия. Медицината е мой личен избор.
-А хирургията?
-За нея не бях сигурен, докато не започнах да работя. Преди да завърша, идвах в самоковската болница, наблюдавах работата на баща ми, асистирах. В момента съм ординатор в хирургично отделение.
-Какво е хирургията за теб?
-Отдаденост към хората. Много хора ми казваха, че заплащането в Самоков няма да е голямо. Но за мен хирургията не е свързана със заплащането. Ако то стане водещо, по-добре веднага да приключиш с медицината. Лекарят има други приоритети и трябва да се води от други мотиви. Хирургията не е за всеки. Аз ще продължа да уча, уча се всеки ден, интересно ми е и става все по-натоварено.
-Тръгвате по пътя на своя баща?
-Дай Боже да стигна до неговото ниво. Ако го надмина, ще съм горд с него. Респектира ме винаги уважението на хората към моя баща. Според мен хората го уважават като професионалист и заради добротата и разбирането към пациентите. Стреми се да предаде на мен и на колегите си това, което е научил.
-Кой е добрият лекар?
-Добрият лекар е честният лекар, отдаден на медицината и на пациентите. Разбира се, и добре квалифицираният.
-Вие предпочитате да работите в България, а е известно, че медиците бягат в чужбина, още щом завършат.
-Да, така е. Около 70% от моите колеги се подготвят за чужбина. Цели групи изучиха езици и няма да останат в България. Заминават в Англия, Шотландия и други държави. Аз реших да остана тук, тук е родният ми град. Искам да стана добър професионалист, но не мисля, че самоковската болница е по-ниско ниво по отношение на сцециалисти и възможности за развитие. В момента Хирургично отделение е на много високо стъпало, закупена е нова апаратура. Хирургично отделение дава шанс да се прави хирургия на ниво, като в Университетска болница.
-Не сте ли загубили връзка със Самоков след шест години следване?
-Не, тук имам много приятели. Не съм късал връзката си със Самоков.
Д-р Стойчо Гълъбов:
Ще се радвам да ме надмине в професията, както ме надмина по ръст
-Д-р Гълъбов, Вие сте щастлив родител, имате дипломиран син – лекар.
-Няма родител, който да не е горд, когато детето му тръгне по неговите стъпки. Когато дедето има амбицията да учи и да работи, родителите дават всичко от себе си, за да ги надскочат поколенията.
-Лесно ли се предават тънкостите на професията?
-Много неща не се учат на студентската скамейка, всичко се постига с много практика.
-Малко от децата на самоковци остават в града.
-Да, и дъщеря ми е в Германия и съм щастлив, че поне синът ми остана тук. Винаги съм се надявал той да остане в България и съм му благодарен, че предпочете Самоков. Ивайло имаше възможност за избор, а и доста държави посети, има поглед от чужбина, защото има десетки излизания. Радвам се, че чужбината не го съблазни и реши да остане в родния си град.
Десислава Стоянова