Д-р Димитър Панев и Петър Терзийски – дългогодишен планински спасител, доскоро шеф на ПСС – Боровец, връщат към живот Иконостаса. Преди дни поставиха икона на Св. Иван Рилски на красивата скала. Иконата е нарисувана от Бойко Павлов върху камък.
Идеята за възстановяването на Иконостаса е на травматолога д-р Панев, след тежък пътен инцидент, при който го връхлетя кола на шосето, докато караше колело.
„Гледката отгоре е страхотна. Наистина има нещо мистично в атмосферата на това място. Почувствахме го с Пeпи Терзийски, когато се качихме на скалата. Това беше първото ми връщане към планината след катастрофата. Решихме да помогнем на Иконостаса да върне отново планинарите при себе си, искаме да открият повече хора въздействието и красотата му. Търсихме и намерихме подходящ камък за иконата“ – сподели д-р Панев. „Чудехме се защо се казва Иконостаса, видяхме останки от пейка и стълба. Тъжно е, че запалиха гората около него преди година.“ – сподели д-р Панев.
Направени са и табели от дърво. Надписани са от Елеонора Станчева от фирма „Креатив“. Тя е изработила две насочващи дървени табели, със специално лазерно гравиране. Други две информативни табели са направени от „Самел 90“. Те са поставени на Мусаленска пътека и насочват към Иконостаса, другите са на самото място.
Скалата Иконостаса и местността, която за жалост бе запалена преди две години, имат интересна история. Скалата е разгърната над пропаст, но някога мълчанието й нарушавала върволица, която пълзяла тихо към нея за молитва. Когато се качите на скалата, погледът среща само небето и се разкрива страхотна гледка към Боровец, Самоков, Витоша, Средна гора и Старопланинската верига. Семантиката идва от „иконостас“ в превод от гръцки „образ“ и „място за стоене“, „поставка за изображение“, граница между видимо и невидимо. Големият, близо 10-метров рилски камък, се е сдобил с подходящо име. „Мусала се вижда като икона, затова е наречена така… „В Иконостаса са слагали икона – оттам е името му“ – споделят друга версия планинари. „Заради формата е наречен така“ – твърдят туристи. Според предания до Иконостаса се качвал и Захарий Зограф, когато в града върлувала чумата.
По време на втората чума в Самоков 1837 г. на ден умирали по 40 души. Според данни е имало два големи мора в Самоков – през 1814 г. и 1837г. За да се предпазят, напускали домовете си и известно време живеели в колиби из горите – пише Христо Темелски. Да измолят милост, се качвали на Иконостаса, палели свещи и кадяли с тамян. По идея на един от самоковските кметове преди повече от 30 години е направена стълба – пише в хрониките си за Рила Живко Радучев.
Д-р Панев и Петър Терзийски ревитализират мястото, за да може повече хора да усетят мистиката му. На табелата са написали послание: Легендата гласи, че през 1837 г. по време на чумната епидемия Иконостаса е бил място за молитва и спасение на самоковци. Възраждането на това свято място е молитва за хората и природата в трудните времена, в които живеем… Молитва за хора и природа, чрез добро дело.
Десислава Стоянова
