ДСБ прави нелегални събрания за европейските избори в Пловдив

cb3055348fa255a6214cea790bc7f33e
         Получавам любезна покана за среща с евродепутата Светослав Малинов в Пловдив на 2. 02. 2019 год. от 11 часа и решавам с приятели от квартала /Кършияка/ да открием политическия сезон, още повече, че групата ни е изцяло от заклети антикомунисти, сини ветерани като водача на квартала Гечо Паздерката. Поканата е за адрес Limacon Evet Center, Пловдив, бул. „Марица” № 154-а.

          В събота се събираме още в 9 часа пред магазина на „Лекси” до „Захарна фабрика“. В началото сме седем души, но скоро Гечо Паздерката се появява с още 14 негови другари, обръгнали в политическите битки под тепетата.  След дълбокомислени анализи снощи решили да дойдат всички и да подкрепят ДСБ на предстоящите евроизбори. СДС дало фира отдавна, Герб били поделение на БКП и нямали друг избор. „Абе не обичам Иван Костов, ама още повече мразя комунистите!” – категорично заявява леля Богдана Суроджийска – бивш шеф на син клуб в квартала. Между другото, Цецо Седесето подхвърля своите съмнения, още „когато ги видях на последните избори в коалиция с пловдивския тайфун Здравка Каназирева се усъмних, ама…”.  Контрирам ги, че не е времето сега да се правят на правоверни, а да постъпят достойно на тези избори, на които и без това активността е слаба. Тръгва кършакалийската група с чашки кафе и поредните надежди, а на мен леко ми се свива сърцето. Оказва се, че никой не знае къде е този Limacon Evet Center. Снощи получих уж подробни описания, но и аз не успях да се ориентирам. Ровя по джобовете си и виждам, че съм взел някъде около 30 лв. – крайно недостатъчни, ако решим да вземем такси за всички. Стряска ме гласът на Иван Плувката: „Айде, да е хаирлия. Това ми е първото събрание за тази година. Щях да взема и едно знаме, ама тия от ДСБ нямали. Сигурно са преценили, че това е просташко…” и въздъхва по романтичните времена на 90-те, когато до имаш 5-6 знамена на СДС бе въпрос на гордост и достойнство.

Въпросният бул. „Марица” е разделен по двата бряга на реката и след кратко двоумене тръгваме по северния бряг. Настроението е приповдигнато и съкварталците се отдават на стари спомени. Двама от групата внимателно следят номерата по булеварда, но няма и следа от нашия номер. Прехвърляме се по южния бряг и повтаряме упражнението. Същия резултат, започвам да се псувам защо не съм взел достатъчно пари за такси. От унеса ме извежда Гечо Паздерката: „Абе Ицо, що сме тръгнали като улави да обикаляме? Явно, хората не са имали нужда от нас, а ние тъпчем като изоглавени…”.

Става ми криво – моя е вината да ги домъкна до реката да обикалят и търсят … ДСБ. Леля Цветана ядно започва да нарежда: „ Абе ние нормални ли сме? Ако сме им трябвали да са ни поканили. На никой не му пука за такива като нас. Защо ще нахалстваме?

Минаха ония времена, когато ни търсеха да ходим по политически сбирки. Сега си мислят, че като вземат един луксозен офис ще ни падне шапката и само ще чакаме да пуснем бюлетината… Айде, наблизо на „Карловска” има готино кафене. Ще пием по едно кафе и кой откъде е…”.

Замислям се колко здрава логика има в думите й. На кой му пука дали ще дойдат хора на сбирката, времето отдавна не е онова от 90-те, само ще им създадем притеснения да повтарят заучените фрази за „европейския път”. Райко Инса се обръща към мен: „Не ме търси повече за такива глупости. И тия са като другите,   ти не го ли разбра?”. Не мога да отговоря и виждам , че безславно групата се разпада. Поемам и аз към близкото кафене. Остава с мен само Гечо Паздерката, който мърмори под носа си…

Другари от ДСБ, в кв. „Кършияка”, Захарна фабрика, не чакайте гласове, никакви! Ще ви го припомня, когато стане нужда!

Христо Марков