12 организации излизат с обща позиция по проблема с моторните шейни в планините. Тази седмица представителите на планинарската общност у нас ще търсят максимална подкрепа на исканията си, а после ще изпратят позицията до ресорните институции – МОСВ, Министерство на туризма и управляващите защитените територии в България.
Сред организациите са Асоциация “Планини и хора”, Българската федерация по катерене и алпинизъм, Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил, Българската асоциация по алтернативен туризъм, Българска скайрънинг федерация, туроператори, спортни клубове.
„Надяваме се това да е стъпка в посока към законово решение и ефективен контрол, защото от чисто екологичен проблемът започва да се превръща в социален“, казва един от авторите на позицията, планинският водач Любен Грънчаров.
Следи от шейни се виждат и по пътеки над Боровец.
След репортаж, излъчен преди две седмици по БНР, програма „Хоризонт“ за моторните шейни, управлявани в нарушение в националните паркове, в БНР са получени много сигнали от възмутени слушатели, срещали се неведнъж с тези превозни средства в планините. От институциите обаче не са пожелали да коментират темата.
Петя Колчева е първата българка, изкачила Еверест и първата българка, изкачила 7-те континентални първенци, повечето – със съпруга си Камен Колчев.
Миналата година двамата попадат в конфликтна ситуация с водачи на моторни шейни в Рила. Няколко шейни започват да преследват Камен Колчев, да се опитват да му чупят ските и да го заплашват със саморазправа, след като той им прави забележка (на някои от шейните родителите са качили малолетните си деца) и им напомня, че в Националния парк карането на моторни шейни е забранено.
Семейството подава сигнал на телефон 112, от там ги свързват с полицията в Самоков, откъдето обещават да отправят предупреждение на шофьора на един от заснетите от Камен Колчев джипове.
Години наред преди този инцидент, а и след това, семейството става свидетел на редица нарушения, извършвани от моторни шейни в националните паркове.
Огнян Кузманов, планински спасител към отряд „Осогово“, Кюстендил, отбелязва, че през последните години се увеличава броят на моторните шейни там.
Само в Кюстендил вече има 17 частни шейни, чиито собственици, за разнообразие, отскачат и до националните паркове.
Лъчезар Станчев, доброволен планински спасител към отряд „София“ (база „Алеко“) разказва, че почти няма излизане в планината, без да засече моторни шейни. Последният случай е от миналия петък, 26 март, когато вижда няколко да навлизат в зони с най-висока защита на Витоша.
Трябва да се засили общественият натиск, за да се вземат мерки – смята Алекс Дунчев от ЮЗДП, който от години работи за решение на проблема. Според него има няколко необходими стъпки: да се въведе регистрационен режим за тези моторни превозни средства; да се направи по-добро зониране най-вече на защитените територии, което да направи контрола по-лесен, и държавата и общините да влезат в ролята си на стопанин на горите и защитените територии.
Слушатели са сигнализирали пред „Хоризонт“ за увеличен брой нарушения на моторни шейни в националните паркове. Те изпратиха видеозаписи до БНР на моторна шейна, заснета в сърцето на Рила, по главното било.
Моторните шейни не само навлизат безпрепятствено в забранените зони, но вече се движат на групи, дори в дни, в които в планината е пълно с хора. Освен че пречат на туристите, те замърсяват природата, тормозят дивите животни и могат да предизвикат лавини.
Един от сигналите е за шейни над хижа „Мальовица“
„На 3 март бяхме на ски преход с приятели над хижа „Мальовица“, дойдоха пет-шест моторни шейни, почнаха да ни подвикват по-бързо да се спускаме, после на два-три метра преминаваха покрай нас, което не е приятно. Подадохме сигнал до 112, до управата на парк „Рила“ и екоминистерството. В ден с толкова много хора имаше толкова много шейни, което означава, че проблемът е излязъл извън контрол.“ Това разказа в предаването „Хоризонт до обед“ Десислава Христова.
„Подобен случай имахме също на 3 март от друга част на Рила, до езерата – 8 шейни се катереха където могат по върховете, разчертават цялата долина…“ допълни скиорът Генадий Сергеев, който също е сигнализирал на 112.
Още през 2015 г. Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ“ изпраща становище до институциите и проблема с шейните. В него пише за сериозен конфликт между големия брой туристи, моторните шейни и превръщането на планината в арена за моторни спортове.
„Шест години по-късно няма напредък – дори моторните шейни стават по-мощни, няма наказание за използването им„, коментира пред БНР авторът на становището – екологът Андрей Ралев.
От Националния парк „Рила“ потвърждават, че през последните няколко години сигналите за нерегламентирано движение на моторни шейни там са зачестили. В отговор на запитване от БНР от парка пишат, че само на 3 март чрез единния спешен номер 112 са получени 8 сигнала. Съставени са 5 констативни протокола за административни нарушения, предстои образуване на административно-наказателно производство.
Сигнали има отправени и към парк „Пирин“.
„Институциите трябва да решат проблема, трябва да се въведат наказания, а такива няма, затова и се увеличават случаите. „, коментира пред БНР Емил Нешев, директор на Планинската спасителна служба.
Другият проблем по думите му е, че тези шейни не се регистрират.
Източник: БНР
