За пореден път изключително важни за обществото ни закони ще бъдат приети без широко публично представяне и обществен дебат, с консултации в период на официални празници и без достатъчно време за коментари.
Липсва сериозна обосновка за нуждата от приемането на нов Закон за концесиите, а от предложените текстове прозира желание за поредното разграбване на обществените ресурси и държавата. Законът е опит за скрита приватизация.
Особено притеснителни са следните „нововъведения“:
1. „Скрита приватизация“ на обществените ресурси, като се създават условия за облагодетелстване на концесионера чрез придобиване собствеността върху възложените от държавата и общините строежи за обществена полза, както и собствеността върху допълнително изградените законни и незаконни строежи в границите или в съседство на концесията; и създаване на „вечни концесии“ чрез премахване на нормативно определения максимален срок на концесиите за строителство и за услуги (т.е. отпада досегашният срок от 35 г.).
Законопроектът създава условия за безсрочен и цялостен контрол на частни лица върху управлението на публичните ресурси и имоти, какъвто вече се наблюдава при концесията за ски зона Банско в НП Пирин.
2. Предоставят се неограничени права на концесионера и върху прилежащите територии и публични мрежи на техническата инфраструктура, което е в противовес с обществения интерес и интереса на другите ползватели на тези територии и мрежи.
3. Освобождаване на концесионера от потенциалното задължение да извършва концесионни плащания към държавата/общината при концесии за строителство или услуги, при които концесионерът получава приходи от стопанската дейност.
4. Субективна намеса и смесване на процедурите за избор на концесионер – освен чрез открити конкурси, концесиите ще се раздават и чрез предварителен подбор и договаряне с кандидатите. При условията на висока корупция в държавата всяка субективна намеса в процедурите за избор на концесионер е предпоставка за ограничаване на конкуренцията за сметка на фаворизирани фирми.
5. Противоречие с Директивата за концесиите, съгласно която концесионерите получават приходите от експлоатацията на обекта на концесия и носят оперативния риск. С предложения текст се дава възможност концесионерът да е дружество с участието на държавата или общината и това дружество да се разпорежда с публично имущество, което означава, че оперативния риск се прехвърля частично обратно върху публичния орган.
6. Прехвърляне на отговорността за отдаването на концесиите от колективните органи като Министерски съвет и общински съвети върху отделни министри и кметове, с което процедурата става по-непрозрачна и необективна.
7. Премахване и липса на всякакви процедури за участие на обществото и българските граждани в процеса на вземане на решения по предоставянето на публичните ресурси под концесия.
Ето защо настояваме проектът за нов Закон за концесиите да бъде подложен на широк дебат и обществени консултации по:
1. Философията на проектозакона, и какви интереси обслужва той?
2. Доколко предложеният текст за закон защитава обществения интерес и държавата като защитник на този интерес?
3. Въздействието на действащите концесии и пълна оценка на въздействието на законопроекта върху всички икономически сектори и свързаното законодателство.
Петко Цветков
Становище на ПП Зелените относно проекта на Закон за концесиите