Хората с принос за съхраняване на Дебеляновата памет и преиздаване на книгата на самоковеца Тихомир Геров Христо Ковачев от издателство “Златен змей”, Дойчо Иванов – уредник на Къща музей “Димчо Дебелянов” – Копривщица, д-р н. Надежда Александрова – литературен критик и преподавател, поетът Георги Киров, Славимир Генчев – уредник на Димчовия музей в Копривщица от 1977г. до 1980г. – поет с китара, автор и
на прозаични книги, Стоичков спонсор и културен деятел и Павел Николов дойдоха в Сарафската къща в петък на среща. Десетки самоковци чуха разказите им за историята на книгата и връзката на Дебелянов със Самоков, с Ихтиман и Долна баня. Въпреки тежестта на своите 80 години от София дойде и Милка Герова – снаха на Тихомир Геров, която е предоставила оригинални писма от и до Деленов със сестра му Мария Дебелянова, братят му, негови приятели – поети.
Тихомир Геров заслужава поне една паметна плоча в Самоков
Христо Ковачев пръв взе думата: “Уважаеми ценители на Д.Дебелянов и на духовното, радостни сме, че сме заедно с вас в прекрасната Сарафска къща. Книгата, която издадохме, е един малък духовен подвиг. Г-жа Герова, снахата на автора, знае с каква мъка е подготвено нейното издаване след 57-ма година, тогава е първото издание. То е библиографска рядкост, но докато стигне до белия свят книгата преживява ред премеждия. Най-вече се радваме, че успяхме да я популяризираме и да покажем един достоен самоковец – Тихомир Геров, който е написал една от най-стойностните книги за Димчо Дебелянов. Написана е от талантлив човек, който е бил близък на Димчо и докато са били на фронта, той е попивал всичко, което е било в душата и в сърцето на Димчо. 20 години след това той пише книгата, 25 години я подготвя за печат. Тихомир Геров заслужава да бъде помнен. Родът Герови, заедно с проф. Геров – известен преподавател в Университета, брат на Тихомир – те заслужават поне една паметна плоча в Самоков и почит веднъж в годината. Академик Иван Радев извади от небитието книгата “В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов”. Книгата след издаването й изпада в нелегалност и забвение. Иван Радев с неговата настоятелност мотивира и нас екипа, който включва Дойчо Иванов, Павел Николов, Славимир, и книгата получи своя нов живот. Тази творба не би била възможна, ако г-жа Герова не беше преотстъпила авторските права, благодарни сме за този жест. Моето издателство има 25-годишна история и това е една от най-достойните книги, които ние сме издавали. Кметът на Копривщица, Генчо Герданов, който е горещ поклоник на Димчо Дебелянов, и негов рецитатор и частна фирма ни подкрепиха финансово за книгата” – сподели издателят Христо Ковачев.
Пред аудиторията говори и Дойчо Иванов.
Дойчо Иванов сподели, че е много развълнуван от срещата със самоковци и с младите хора сред тях и препоръча да го четат и обичат. “Вярвам, че Самоков е съхранил паметта на Димчо и на сестра му, Мария Дебелянова. Идеята за преиздаването на книгата беше на академик Иван Радев, моя професор от Търновския университет. Той беше обсебен от Димчо Дебелянов. Той написа и “Обреченият на ранна смърт и вечен живот” – невероятен текст за Димчо Дебелянов, проучи целия периодичен печат и извади много нови данни от битието на поета. Той сега я дообогатява. Димчо Дебелянов при цялата си несрета е бил жизнерадостна личност и скъперничество на съдбата откъм удобства. Единствен от всички свои братя и сестри няма своя къща. По-късно неговият приятел Гео Милев ще каже: “Той е с невероятна развита до болезненост съвест и да бъдеш българин и Димчо Дебелянов едновременно е страшна орис. Димчо е повтарял две години. Баща му умира, брат му отива войник, семейството остава без издръжка, попада в една бохемска компания, но после завършва с отличие Гимназия. Димчо е бил и пожарникар в Беглика, в лесничейството. Там Димчо е писал стихове сред великолепна природа. Той е бил скитник по душа, обичал е да гостува на братята и сестрите си, пръснати из цяла България. По време на Балканската война, вече 26-годишен, го взимат на обучение в тукашните казарми, след това завършва и Школата за запасни офицери в Княжево. Когато започва Първата световна война в началото на януари 1916г. го привикват и него на фронта. Димчо Дебелянов като всеки лирик мрази войната, но отива на фронта, мобилизиран при своя 22 пехотен фронт. Загива като командир на рота през 1916г. Погребан е в Демир Хисар. Брат му Илия, през 1931г. пренася костите му в Копривщица, а 34-та година е осветен надгробния паметник, дело на Иван Лазаров. Димчо Дебелянов е бил надарен с една страшна тегоба – гения на поета“ – беше част от разказа на Дойчо Иванов.
„Съдбовността на книгата „В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов“, която Тихомир Геров създава, с нейната роля спрямо посмъртното битие и поддържаната памет на поета, по своему налага своя отпечатък и върху житейски път на самия автор. След посочените издателски перипетии тя се появява на книжния пазар в началото на 1957 г. В издателското каре е отбелязано: „Редактор Петър Пондев, тираж 4000 екз., дадена за набор на 20.I.1957 г., излязла от печат на 28.II. 1957 г.“. Убеден, че тя твърдо е поела път към читателя, два месеца преди излизането й Тихомир Геров предава Богу дух“ – пише в предговора на книгата академик Радев.
/следва продължение/
Десислава Стоянова