Ден за памет на жертвите на тоталитарните режими

images

С приемането на 23 август за Ден в памет на жертвите на тоталитарните режими на ХХ век Европейският парламент през 2008 г. постави равенство между националсоциализма, фашизма и комунизма

 

Тайното съглашение между Сталин и Хитлер

На този ден през 1939 г. в Москва Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп.

Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война, която започва с нападението на Полша през септември 1939 г. и поделянето й  между Москва и Берлин.

За първи път 23 август е предложен да се чества като Ден на жертвите на комунизма, нацизма и фашизма е предложена през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага, където се приема т. нар. Пражка декларация.

В документа, подписан от чешкия президент Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, се призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август – деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.
Решението на Европейския парламент за 23 август

През септември 2008 г. Европейският парламент приема декларация с предложение за обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоменание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма.

В декларацията се посочва, че Пактът Молотов-Рибентроп, сключен на 23 август 1939 г. между Съветския съюз и Германия, е разделил Европа на две сфери на влияние чрез своите секретни допълнителни протоколи.

Членовете на Европейския парламент подчертават, че в Европа е слабо известно влиянието и значението на съветския режим и окупация върху гражданите на посткомунистическите държави.
Обявяването в България на 23 август

На 18 септември 2008 г. българското 40-то Народно събрание приема решение в подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта истината за престъпленията на комунистическите режими да стане достояние на обществото. Решението не е подкрепено от народните представители на БСП.

На 27 ноември 2009 г. по предложение на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев 41-то Народно събрание приема решение, с което обяви 23 август за Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им. На 23 август 2010 г. този ден е честван в България за първи път.

В България няма мемориално място, където да се отдаде почит към жертвите на всички тоталитарни режими. От 2010 г. панихида в памет на жертвите на тоталитарните режими се извършва пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК в столицата. Днес там от 11 часа бяха почетени жертвите на тоталитарното управление на БКП.
Черната статистика на жертвите на тоталитарните комунстически режими

Трудно е да се посочат точни цифри на жертвите на тоталитарните режими в света, но съществуват приблизителни цифри, които не се нуждаят от коментар. Сайтът desebg.com ги припомня.

Според бестселъра „Черната книга на комунизма”, дала по-подробна картина на престъпленията на комунистическите режими в световен мащаб, статистиката на жертвите има следните изражения:

  • СССР – 20 милиона убити души;
  • Китай – 65 милиона убити;
  • Виетнам – 1 милион убити;
  • Северна Корея – 2 милиона убити;
  • Камбоджа – 2 милиона убити;
  • Източна Европа – 1 милион убити;
  • Латинска Америка – 150 хиляди убити;
  • Африка – 1 милион и 700 хиляди убити;
  • Афганистан – 1 милион и 500 хиляди убити.

Международно комунистическо движение и комунистически партии, които не са на власт – десетки хиляди убити.

Общата цифра доближава 100 милиона убити души. Жертвите на националсоциализма в Германия са между 9 и 11 млн. души.

Черната класация на тоталитарните режими отрежда първите три места на Мао Дзъдун, Йосиф Сталин и Адолф Хитлер с избитите по време на тяхното управление милиони хора.
Жертвите в България

В България липсва точна статистика на жертвите на комунистическия терор. Повечето изследователи и историци приемат, че само през първите няколко месеца след 9 септември са избити без съд между 25 000 и 30 000 души. През февруари 1991 г. министърът на вътрешните работи Христо Данов обявява пред Народното събрание цифрата от 25 000 убити и безследно изчезнали.

Мащабите на комунистическите репресии се илюстрират най-добре при  паралел с броя на жертвите в периода 1923-1944 г. Според проучване, извършено от избраното през 1945 г. Народно събрание, жертвите са 5632 души – убити, екзекутирани, починали в затворите или вследствие на престоя им там.

Между 1941-1944 г.  357 души (не само участници в съпротивата) са осъдени на смърт и екзекутирани. Изследвания на броя на жертвите до 9 септември 1944 г. са правени и от Музея на революционното движение в България, създаден и ръководен от БКП.

 

На 23 август 2011 г. се навършват 72 години от договора за ненападение между  Германския Райх и Съветския Съюз,скрепен с подписите на външните министри на двете страни Йоахим фон Рибентроп и Вячеслав Молотов, в присъствието на Йосиф Сталин и с личното одобрение на детайлите от Хитлер.

След Мюнхенското съглашение от 1938 г., довело до фактическото анексиране на Чехословакия от Германия, Съветска Русия е изолирана от международните дела, но стопанската интеграция с милитаризираща се Германия (в Съветският съюз икономиката поне наполовина е военизирана) е налице, разменят се суровини и енергия, двигатели и военно оборудване.

Разговорите във военната и политическата област се пазят в тайна, но са в ход поне от средата на март 1939 г.

Основното в тях е секретният протокол за подялбата на Полша, балтийските страни и определянето на „сфери на влияние” (Финландия и Бесарабия) и окупационни зони.

.

На 19 август 1939 г. е подписано споразумението за търговско и икономическо сътрудничество, на 21-ви СССР напуска мирните преговори с Великобритания и Франция (за което дори през май 2011 г. президентът Медведев обвини отново тези страни), фон Рибентроп пристига в Москва на 22-ри август; церемонията по подписването се провежда в ранните часове на 24-ти август.  На 25-ти август съветската страна отхвърля като „безпредметни” настояванията на Лондон и Париж за преговори или поне консултации.

Нацистко-съветският договор развързва ръцете на Хитлер да завземе „германската” част от Полша осем дена по-късно, на 1-ви септември, а Сталин – „своята” част на 17-ти септември (нарушавайки договора за ненападение с Полша от 1932 г.)  Осигурените доставки на храни (Полша), машини (Чехословакия), петрол (Румъния) и суровини (Русия) позволяват на Германия да насочи военните си действия на запад.   Русия се опитва през това време да завладее Финландия (без успех), Бесарабия (успешно) и Литва (успешно).  Това става с актуализиране на тайния протокол към договора от 23 август 1939 г.  За последен път такава актуализация е направена през януари 1941 г., узаконявайки окончателно съветското анексиране на цяла Литва  (Договорът за търговско-икономическо сътрудничество остава в сила до 22 юни 1941 г.).

Освен че позволява и подготвя Втората световна война, пактът Молотов-Рибентроп прави възможно и поставя началото на унищожаването на евреи, военнопленници (започнато от съветската армия) и цивилно население (практикувано и от двете армии).  Но не само това – тихата експанзия на СССР на запад е един от факторите, мотивирали нарушаването на пакта на 22 юни 1941 г. и опита й за светкавично завземане на Москва.  Последиците на този договор още са проблем във вече независимите членове на ЕС Естония, Литва и Латвия.  Другите териториални „придобивки” на Съветския съюз никога не са коригирани и сега са част от Русия, Беларус, Украйна и на тяхна основа има една нова страна – Молдова.

На 23 август 1989 г., по случай 50-тата годишнина на пакта, във все още съветските републики на Естония, Литва и Латвия е организирана 600-километрова „жива верига” между трите страни с искане за преразглеждане на пакта за независимост от СССР.  По това време БКП се чуди как да започне преговори за системно изселване на българските турци.

Тези събития, чиято организация вече е започнала и е известна, по някакъв начин се оказват в центъра на вниманието на срещата между Тодор Живков и Михаил Горбачов, състояла се точно два месеца по-рано, на 23 юни 1989 г.

На тази среща Живков обяснява на свой събеседник как до края на годината ще създадат фирми, а следващата година ще мислят за либерализация на политическия процес, критикува тази либерализация в СССР и другите страни от Варшавския договор, няколко пъти намеква за международните ангажименти на Москва към комунистическите режими, изразява надежда, че икономическото сътрудничество с България ще се задълбочава (разбирай: Москва ще финансира плащанията по заемите с частните кредитори) отново развива идеята си  за икономическа интеграция с СССР, намеквайки, че някои съветски републики ще могат да извлекат поуки от опита на България.

Горбачов на шега му предлага да отиде в Прибалтика да прочете някоя-друга лекция (с. 24 от протокола на срещата).  Между другото той още казва, че Москва ще остави България сама да се справи с външните си задължения (защото има силна икономика, умни хора и опитни ръководители).

Текстът е предоставен на сайта Държавна сигурност.com от Красен Станчев. 

Източник: сайт „Държавна сигурност“