Река Искър определено е една от най-големите ни вътрешни реки с много сериозни проблеми
Във времена на климатични промени и произтичащите от тях негативни ефекти много сладководни басейни на планетата са под заплаха. За съжаление, водоемите в България съвсем не са изключение от общата картина. Какво е положението с реките у нас? Това разказва ръководителят на пракитка „Води“ във WWF България Стоян Михов на фона на приключилата миналата седмица Европейска кампания за опазване на водите на континента.
-Наскоро WWF алармира, че в България няма нито една жива река. Всеки неспециалист би попитал какво всъщност означава „жива река“?
-В конкретния случай жива река означава такава, която по някакъв начин не е увредена от човека – било чрез замърсяване, построяване на бентове, язовирни стени, дигиране, изправяне на речното корито, построяване на мини-ВЕЦ, изземване на баластра от речното легло. Дори и такива труднодостъпни за обикновения човек „диви“, гранични реки като река Резовска в Странджа, са повлияни от човека. В турската част на Резовска има построен голям язовир, а устието ѝ е укрепено с диги, камъни и бетонни съоръжения, защото от ъгъла под който се влива реката в морето, зависи границата и морската акватория и на двете държави.
-Ако климатичните промени продължат да се развиват с такива темпове, как това ще повлияе на водите в България? Колко би пострадал риболовът, колко земеделието, кои други отрасли биха се свили и т.н.?
-WWF не разполага с такива научно обосновани цифри за България, но въпросът ви е много резонен – в много страни WWF работи с цели национални научни институти, които анализират влиянието на климатичните промени върху водите и не само. В България обаче такива мащабни научни проекти няма. Проблемът не е в научните институции – те, знаете, зависят от финансиране от държавата, и ако проблемът с климатичните промени не се разпознава дори от ресорното министерство, то това предрешава казуса за съжаление.
В същото време проблемът е толкова сериозен и комплексен, че изисква включването на учени от много области. Например, реките не страдат просто от намаленото количество валежи, те страдат от обезлесяването и намаляването на горите, което тежко се отразява на количеството вода в реките. Дърветата са тези, които държат една река на повърхността. Така че да се изчисли какви са последиците от климатичните промени е една изключително тежка, комплексна задача, изискваща големи ресурси и разбира се, разпознаване на проблема от управляващите, не само в България.
-За коя река в България нещата стоят най-зле?
-Много ми е трудно да отговоря на този въпрос. Като помисля за някоя река, която наистина е много зле, веднага се сещам и за друга, която е също толкова зле и това е много тъжно… Искър определено е една от най-големите ни вътрешни реки с много сериозни проблеми: замърсяването от отпадните води на столицата и другите населени места надолу по течението, десетките каскади от мини-ВЕЦ, които в определени сектори на реката образуват непреодолими за водните животни прегради. Същото важи и за река Камчия, разполагаща с притоци, които практически са напълно мъртви поради замърсяване и в които живеят основно бактерии. Не минава месец без да чуем по новините за тежко замърсяване на някоя река, както беше случая с трансграничното замърсяване в горното течение на Струма наскоро.
-Има ли пропуски в нормативната уредба по отношение състоянието на реките и водите в България?
-Принципно българската нормативна уредба е синхронизирана с европейската, включително и с ратифицирането на Рамковата директива за водите. Нормативната уредба е несъмнено важна, но още по-важното, което променя нещата, е волята и желанието на обществото, индустрията и институциите да опазят водата и реките. Когато волята и разбирането са налице, тогава проблемите лесно се решават.
Миналата седмица, например, завърши европейската кампания за по-добро прилагане на директивата. Близо 8000 български граждани се включиха в нея, настоявайки за достъп до чиста и качествена вода и за в бъдеще.
-За да е ефективна нормативната уредба, следва да има добър контрол при прилагането. Има ли такъв у нас?
-Контролът винаги е обвърван с финансов ресурс. Ако контролните органи разполагат с необходимия финансов ресурс и капацитет, със сигурност биха подобрили значително резултатността си, но всичко има граници. Не можеш да сложиш до всеки човек пъдар, който да го следи какво прави. „Пъдарят“ трябва да е в съзнанието на всеки – от управляващите през бизнесмените до обикновения гражданин. Ако всеки се опитва да „прескочи“ закона, то работата на контролните органи е почти невъзможна.
Знаете какъв е подходът – има и индустриалци и граждани, които с нетърпение чакат да дойдат празници или почивни дни, за да изхвърлят във водата я отпадни и промишлени води, я боклуци… И докато дойде следващият работен ден на контролните органи, реката е отнесла всичко. Това трудно се контролира. Дори да накараш контролните органи и всички институции да работят денонощно, без почивки, пак няма да се получи, ако не се промени самосъзнанието.
Колко сериозен фактор за рибната популация е бракониерството в България? Борим ли се както на нормативно ниво, така и фактически с бракониерството?
-Всички незаконни дейности допринасят за увреждането на една река, но за всяка река е различно. За река, подложена на редовно химическо замърсяване, най-големият проблем пред рибите е качеството на водата. За планинска река, без някакво сериозно замърсяване и прегради, най-големият проблем е бракониерството. В трети реки най-големият проблем пред рибите са миграционните бариери – бентове, ВЕЦ-ове. Но в най-масовия случай проблемите пред рибните популации са комплексни и всеки един фактор, включително бракониерството, може да изиграе фаталната за рибната популация роля.
-Какви мерки смятате, че трябва да се приемат спешно в България?
-Въпрос за милион долара… За съжаление, няма нито магическо, нито бързо решение. Най-важното е повишаването информираността и съпричастността на обществото – именно то е основният двигател в една цивилизована държава. Много важен е и примерът от ръководството на държавата и изразената воля, защото ако правителството чака да дойдат празници и почивни дни за да „прокара“ някой лобистки законопроект, далеч от погледа на обществото, не можем да очакваме от гражданите и индустриалците да не чакат със същото нетърпение почивните дни, за да „поработят малко“, далеч от погледа на контролните органи.