Деца от Подготвителна група на ДГ „Зорница“ гостуваха на грънчарите в Самоков. Те бяха придружени от учители и родители. В работилницата си край грънчарското колело, семейство Савови им разказа за начина, по който се изработват изделията от глина.
Семейство Савови са потомствени грънчари. Райчо Савов е единственият представител на бусинската грънчарска школа в България. Той разказа на децата за чудото от работата с глина. „Името ми означава „слънце“ – сподели с усмивка Райчо. При много висока температура, над 900 градуса, глината се пе
че в специална каменна пещ. Едно време в Самоков, в Грънчарската махала, имало 20 грънчарски работилници. „Глината се намира в специални места, откъдето се вади. В България навсякъде има глина, включително и в Самоков, накрая на града. Има глина, от която се правят тези съдове, прибавя се само вода, обработваме я и я месим като хляба. Изделията се правят от хиляди години на грънчарското колело“ – разказва Савов. На занаята го научил баща му, Стоян Савов. „Аз научих моя син, който носи името на дядо си. В тези глинени съдове правим много вкусни ястия. Бобът в такъв съд става мног вкусен, защото се вари по-дълго в глиненото гърне“ – казва още Райчо Савов.
„От глина се правят всички видове съдове, водата се съхранява най-добре в стомните, запазва се вкусът й, остава студена“ – издава тайните на глината Райчо. Глинените съдове съхраняват най-добре и меда, и киселото
мляко.
Дядо Стоян бил от старата грънчарска школа в село Бусинци. Той е изучил занаята в грънчарското селце и го пренесъл в Самоков. А Райчо завършил средно техническо образование и в началото на седемдесетте години бил директор на експерименталното предприятие “Трудова терапия”.
“От гаража направих работилница. На 55 г. започнах да уча занаят и последните 15 години ръцете ми са все в глината. Пет години не съм излизал никъде и се учех сам, за да оцелее семейството ми. Чак, когато научих занаята, тогава го заобичах. Сега го обичам много. Предадох и на сина ми Стоян, и на снаха ми Камелия това, което знам. Давам си сметка, че вървим по най-трудния и трънлив път, но аз така съм решил – или ще правя грънци по старите технологии на бусинските майстори, или по-добре с друго да се занимавам. Сега съм на около 80 години и още работя с желание“ – сподели Райчо Савов и пожела на децата и те, като пораснат да правят от сърце това, с което ще се занимават.
Десислава Стоянова