„Госпожица Юлия“ – страст и лудост

thumb

Пиесата е написана през 1888 г. от шведския драматург Огуст Стриндберг, „Госпожица Юлия“ днес е сред най-играните драми на световната театрална сцена. По нея е направен и филм. Ярка тема, застъпена в нея е как социалната среда оказва решаващо влияние при изграждането на човешкия характер и идеалите, които ще диктуват действията на порасналия човек. Освен литературно-философските нюанси, които несъмнено придават повече дълбочина и въздействие, пиесата е наградена и с историческа стойност.

Бележи началото на ново културно течение – зараждането на скандинавския театър на натурализма. „Госпожица Юлия“ е първата натуралистична пиеса, поставена на театрална сцена в Копенхаген. Великолепен нов прочит, по превода на Васа Ганчева, ни предлага Йосиф Сърчаджиев, който никога не е криел голямото си желание да постави на българска сцена най-именитата пиеса на Стриндберг.  Действието в „Госпожица Юлия“ започва в нощта преди Еньовден и се развива в рамките на половин денонощие.  Традицията повелява да се берат цветя, билки и треви, конастъпването на Еньовдито на този ден носят магическа сила.

Главните действащи лица са трима: младата аристократка Юлия, лакеят Жан и готвачката Кристин. „Появява се“ и четвърти герой – бащата на Юлия, който публиката всъщност не успява да види с очи, но усеща неговото присъствие по тежкия грохот на ботушите, който отеква навред из сцената, за да подчертае неговия висок социален статус. Пиесата засяга проблема за вечната опозиция между господари и слуги, копнежите на хората към онова, което им липсва – на богатите любов, а на бедните богатство.

Сюжетната нишка се заплита около съдбоносния сблъсък между аристократката Юлия и лакеят Жан.  Първата сцена ни въвежда в кухнята на аристократично имение, където кипи обичайната предпразнична еуфория. В далечината се чуват хора, които пеят и танцуват. Готвачката Кристин се суети около печката. Влиза Жан, лакеят на графа. От диалога им става ясно, че между двамата има приятелство, а може би и нещо повече. Жан не крие възмущението си към странното поведение на графската дъщеря и достига до заключението, че тя си е изгубила ума.

От думите на Кристин разбираме, че младата аристократка съвсем наскоро е развалила годежа с мъжа, отреден ѝ за съпруг по причина, лишена от разум и смисъл. Това, както и последващите събития деликатно заформят представата, че госпожица Юлия изживява емоционална криза.  Виждаме Юлия объркана, лабилна, истерична. В един момент е в приятна еуфория – смее се, подскача, припява, но не след дълго градусът на емоциите ѝ драматично препуска към другата крайност – крещи, забива нож в масата, строполява се на пода.

 

Този разклатен душевен свят определя персонажът на госпожица Юлия като изключително сложен, но по възхитителен начин Буковска му вдъхва живот и ни прави съпричастни към преживяванията на героинята. Противоречивото поведение на героинята всъщност има за цел да покаже социални проблеми, които дълго са занимавали писателите – натуралисти, а именно как тя се явява жертва на аристократичния си произход и робиня на първичните си страсти.

Привлекателният Жан е с добронамерен вид, който се оказва лъжовен. Но нали нещата никога не са такива каквито изглеждат на повърхността. Маската на покорството и добрите обноски пада, за да разкрие една не толкова приятна същност. Възползвайки се от нестабилното състоянието на богаташката дъщеря, вчерашният прелъстител започва коварна игра на чувства, тласкайки Юлия към опасни за живота действия. Жан също е натуралистичен персонаж, жертва на своето бедно потекло. Той олицетворява недъзите на бедното общество; демонстрира лицемерие, алчност, предателство в любовта. Основен двигател на действията му е желанието за бърз изход от бедността и изкачване нагоре по социалната стълба. Другите две социално значими теми на натурализма, която пиесата поставя, това са сексуалните отношения, заробващи човешката душа, и каращи я да се лута между любовта и омразата до безкрай; и сексът, като основен начин за хората от ниските социални прослойки да си проправят път към висшето общество, към по-добър, материално обезпечен живот.

„Госпожица Юлия“ е продукция на „Театър 199“. Филмаът пък е Лив Улман „Госпожица Юлия“ („Miss Julie“) от 2014 г. с участието на Джесика Частейн, Колин Фарел и Саманта Мортън.

Пиесата има шведски произход, в Швеция и Финландия Еньовден е обявен за национален празник. Той е най-дългият ден от годината. По традиция се отбелязва в съботата между 20-ти и 26-ти юли и преминава в песни и танци около окичени с цветя и зеленина стълбове, наричани majstång. Има известни разлики в начина на тълкуване и същинското отбелязване на празника в България и Швеция, но вярването в магическата и изцерителна сила на цветята, билките и тревите остава непроменимо.

/По материали от други медии/