Да бъдат подлагани на обилни литературни и философски анализи книги като „Махалото на Фуко“ на Умберто Еко е нещо, ако не твърде абсурдно, то поне напълно безсмислено, просто защото една такава книга трябва да бъде прочетена – само така читателят би могъл да осъзнае и идейния замисъл, и литературните похвати, и сюжетната линия, и духа на героите, пресъздадени от автора.
И понеже както е всеизвестно всяка книга е уникално огледало, в което читателят вижда по своя специфичен начин онова, което е заложено в съзнанието и оттам пренесено за да бъде обезсмъртено в душата му, може би под влияние на логиката на моята мисловна система, основана и върху познанието за вечните и неизменни същности, наречени от К.Г. Юнг архетипи, бях доста впечатлен от блестящия авторов анализ на някои от най-яките белези на онези твърде интересни в своя невероятен патос архетипи, именувани „човешка лудост“…
И така… Кои са те?
Според Умберто Еко сред западния интелектуален елит биха могли да бъдат проследени някои твърде интересни форми на модерната лудост, на които са подвластни мисленето, а и цялостното житейско поведение на определени негови представители. И ако като основа приемем ключовата дума „власт“, около която гравитират основополагащите концепции на всички европейски философски системи на ХIХ и ХХ век, а средствата за нейното сдобиване – колкото и добре да са описани епистоларно, все пак крият и някаква неопределена тайна, то тогава сред подчинилите битието си на нейното намиране личности биха могли да бъдат разпознати твърде интересни прояви на съвременния интелектуален патос. А те се простират в следните основни аспекти:
– При личности, които се интересуват от тамплиери;
– При личности, които се интересуват от масони;
– При личности, които се интересуват от арийци;
– При личности, които се интересуват от павликяни, богомили, катари;
– При личности, които се интересуват от социални революции и социални промени;
– При личности, които се интересуват от конспиративни теории;
– При личности, които се интересуват от еврейски заговори;
– При личности, които се интересуват от наука и се препитават по нейните граници – от поръчкови изследвания, до изготвяне на поръчкови дипломни работи;
– При личности, които се интересуват от световни заговори;
– При личности, които се интересуват от безсмислено издаване на свои книги;
– При личности, които се интересуват от печалба от безсмислено издаване на книги;
– При личности, които се интересуват от природни загадки и феномени;
– При личности, които се интересуват от всякакви загадки и феномени;
– При личности, които се интересуват от окултизъм;
– При личности, които се интересуват от продуктите на своето въображение;
– При личности, които се интересуват не от очебийното, а от фантазиите си;
– При личности, които се интересуват от всякакви тайни общества;
– При личности, които се интересуват от загадката на смъртта…
Твърде интересно е и описанието на невероятната креативност и умение да се изкарват пари от човешката страст, може би форма на лудост, именувана „графомания“ – нещо, което напоследък, в условията на пазарната икономика се наблюдава и у нас макар, че в Италия този процес, свързан с освобождаване на изпълаващото човешкото същество неясно психично напрежение, е бил разработен още преди 70 – 80 години: „СФ“ е автор със Собствено Финансиране и „Мануцио“ беше от онези издателства, които в англосаксонските страни се наричат „vanity press“. Цени — най-високи, административни разходи — никакви.“ Умберто Еко, из „Махалото на Фуко“
Е, слава Богу, вече има и интернет, а и неговите социални мрежи, които ни освобождават от страстта малко по-евтино, а и несравнимо по-екологично, без да е необходимо да бъдат унищожавани дървета за производство на хартия.
******
А ето и някои запомнящи се афоризми от тази хубава книга:
„Защото досегът със Свещеното не може да продължава дълго, без да обърка разума.“
„Човек не може да избегне безкрайността, като се стреми към друга безкрайност, не може да се спаси от откриването на идентичното, заблуждавайки се, че може да срещне различното.“
„…не е необходимо да пишеш, ако нямаш определени причини за това, по-добре е да преписваш чужди книги, такъв трябва да бъде добрият издателски работник…“
„…човек може да търси изгубеното време, вървейки по нетрайни следи, но не може умишлено да загуби намереното време…“
„Човек се ражда винаги под грешна звезда и ако иска да съществува по достоен начин на света, трябва всеки ден да поправя хороскопа си.“
„Да вярваш в две неща, които не са заедно, при това с мисълта, че някъде съществува и трето, тайно, което обединява първите две, ето това е доверчивостта.“
„…творчеството, макар да произвежда грешки, се прави винаги от любов към някой друг, който не си ти.“
„Глупакът може да каже и нещо вярно, но вследствие на погрешни разсъждения.“
„Принадлежа към едно погубено поколение и намирам себе си само когато имам за компания самотата на себеподобните си.“
„В онези щастливи дни смятах, че глупостта създава загадката. И преди няколко дни в Перископа си мислех, че най-ужасяващи са загадките и понеже изобщо не се изясняват, се превръщат в лудост. Но сега си мисля, че светът е една благотворна загадка, която нашата лудост прави ужасяваща, защото се стреми да тълкува света според своята истина.“
„Човек може да стане подлец, защото смелостта на другите му се струва безсмислена за дадените обстоятелства. Значи мъдростта прави човека подъл.“
„Пиша. Но лошата литература не спасява душата.“
„Идвам от едно време, в което хората бяха способни да погубят душата си само и само да отдадат почит на привлекателността.“
„Историята не се развива случайно. Тя е дело на Властелините на Света, на които нищо не убягва. Естествено, Властелините на Света се защитават чрез тайната.“
„Въздигането на душата е като копринена връв, благодарение на която искрената вяра ще намери пипнешком в мрака пътя към светлината.“
„В цялата си практика не съм имал нито един пациент, който да е бил невротизиран от собствения си развод. Причина за дискомфорт е винаги разводът на Другия.“
„Човек е страхливец, когато се чувствува страхливец.“
„Ненавиждам тези, които се опитват да ми продават илюзии за любов.“
„Зная, че така, както е долу, така е и горе. И няма какво друго да се знае.“
„…който не знае да търси, не намира…“
„Убеден съм, че и в най-невзрачния текст може да се намери искрица, ако не на истината, то поне на странната измама, а често, както знаете, крайностите се докосват.“
„…за всеки сложен проблем има едно просто решение и то е грешно.“
„…всяка грешка може да бъде скрита носителка на една истина. Истинската тайна наука не се бои от противоречията.“
„Посвещаването е откриване на една вечна философия.“
„Няма нищо на света, което да изисква по-голяма предпазливост от истината. Да я кажеш, е все едно да си направиш кръвопускане на сърцето…“
„Тайните, когато станат известни, се обезценяват, а известното на всички няма обаяние. Следователно: не хвърляй бисерите на свините, или магарето тъпче розите.“
„Хората се боят от този, който ги поставя лице в лице със Закона.“
„За да се управляват буквите на Книгата, се изисква много смирение, а на нас смирението ни липсваше. Във всяка книга е втъкано Божието име, а ние преиначихме всички исторически книги, без да се молим.“
„…дори човек да не притежава творчески гений, въображението винаги има силата да твори.“
„Истински посветен е онзи, който знае, че най-могъщата от тайните е тайната без съдържание, защото никой враг не би могъл да те принуди да я издадеш, нито един събрат не би могъл да я изтръгне от теб.“
Георги Хаджийски, кмет на село Драгушиново, историк, автор на книги, краевед