През тази година се навършват 170 години от полагането на основния камък на черквата „Успение Богородично“ в село Шипочан. Преди 16 години излезе от печат книга за храма на Георги Захов. Преди дни тя бе преиздадена след преработка и допълване.
„Установих нови факти за историята и миналото на храма, за духовния живот в селото. Прегледах наличните исторически извори и преданията за строителството на храма, за участниците в изгражането му. Приписките в полетата на храмовите книги са ценен извор за миналото на селото. Ново тълкувание бе дадено на архитектурните елементи по външните стени на черквата. Намерих повече сведения за уста Михаил, който е построил още две идентични църкви – в родното си село, Извор, и в съседното село Кленовик. Затова книгата бе преиздадена“ – сподели пред сайта „Самоков инфо“ Георги Захов.
„Жителите на селото продължават да се грижат за храма. В първите години след създаване на селото жителите му изповядвали религията си пред иконите в домовете си като места за молитва, но са имали и места за духовно общуване. Наличието на свещеници в селото през 16 век показва, че в Шипочан е имало духовен живот и черква, където населенето се е обръщало към Бог“ – казва още Георги Захов.
В книгата му има много данни за миналото на родното му село. Приписките в черковните книги показват, че преди построяването на новата черква през 1848г. – 1852г. е имало черква, носеща името на покровителката на Шипочане, Св. Богородица.
„До черковния двор се е намирал мегданът, където на празници хората се събирали, там е бил общественият живот, там са се чувствали свободни хора, сили им давал храмът, носиите, песните и хората“ – пише Георги Захов.
В книгата му има информация за свещениците и техните родове, за приноса им към утвърждаване на християнските ценности. Обширно е описана личността на Мано Филипов. Замогнал се от търговия и заедно с брат си и други заможни шипочанци започнали строителството на „Успение Богородично“. Негова е идеята за построяването й.
Мано Филипов се славел с енциклопедични познания, владеел писмено и говоримо няколко езика. Правил е многобройни дарения, абонирал „Рилския манастир“ през 1869г. за български и гръцки вестници от Цариград. В завещанието си пише за Градското мъжко училище в Самоков 50 турски лири, а за бедните 20 000 гроша. Дарява 1/8 от имотите си за образованието и когато става дума как да се нарече новопостроеното училище на мястото на „Зелена върба“, самоковци приемат да е „Мано Филипов“.
Георги Захов посочва, че през 2010г. краеведът Кирил Христов от село Кленовик, съседно на село Извор, Радомирско, представя интересни данни за строителя на черквата Михаил устабашия. Мечтата му била да гради черкви и си бил създал име на добър строител. Местните старейшини сключили договор с „баш уста“ за построяване на храма „Успение Богородично“ за две години /1834г.- 1836г./. През пролетта на 1848г. започва набавянето на материали, след това и градежът. През 1851г. черквата е завършена до груб строеж. Църквата е завършена окончателно и осветена от Митрополит Авксентий Велешки на 15 август 1852г. На една от стените й има детелина, която е символ на Светата Троица, Възкресението и живота. Строителят е поставил и фигура на чифтокопитно животно с рога, наподобяващо елен. Някои местни жители предполагат, че е поставен по настояване на ктитора Мано Филипов, който искал да изрази преклонението си пред животното. След построяването на черквата в Шипочан, майсторът заболял тежко и починал на 47 г. в „Рилския манастир“. Имало мълва, че самоковският каймаканин наредил на местния ходжа да му направи урочасване и оттам дошло заболяването му.
„Черквата е най-старата институция в селото, която никога не е затваряла врати за миряните“ – споделя Георги Захов.
Стенописите са направени след освещаването на храма. Много от сцените са характерни за творчеството на Николай Образописов, Михаил и Христо Илиеви, учениците на Образописов Димитър Христов и Христо Зографски. Зографската работа се отличава с тънък рисунък и одухотвореност на образите, топлота на цветовете и свежест на тоновете – пише Георги Захов.
В книгата си описва и външния вид на храма. „Когато посетителят доближи храма, силно впечатление прави зидарията с мрежа от бели фуги и вградени декоративни елементи. Този вид градеж на храмове през Възраждането е известен с термина „гевгирени черкви“.
Георги Захов е проучил много документи от онова време, за да събере данни за книгата си. В заключението посочва, че през 2001г. , на 19 август е отбелязана 150 годишнина на храма, съобразена с надписа на южната страна и изписаната 1851г. По време на празника Митрополит Геласий ръкополага за свещеник дякон Михаил Колев.
Георги Захов е роден в Шипочан през 1936г. Беше учител по български и литература в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и ОУ „Митрополит Авксентий Велешки“ в Самоков. Занимава се с краезнание и е автор на 12 книги, всички с краеведска тематика, свързана със Самоков.
„Когато се пенсионирах, си мислех да чета много – книгите, за които нямах време, докато работех. Но реших и да пиша, защото попаднах на много приписки за миналото на Шипочан. За първото издание на тази книга работих три години“ – сподели Георги Захов пред сайта „Самоков инфо“.
„Първата книга започнах от любопитство“ – признава още той.
„Село Шипочан остава с все по-малко хора, както и другите села в Самоковско. Николай Хайтов преди години каза: “Умре ли българското село, умира и България“ – споделя Захов.
Сега Георги Захов подготвя книга за Шипочане и Ново село.
Десислава Стоянова
/на сн. Георги Захов и Петър Ангелов/