Преди дни в последния му път бе изпратен Георги Михайлов – църковен деятел, историк, книжар, книговезец, публицист.
Той почина на 16.09.20ог., след като на 11-ти август навърши 80 години. Последните 6-7 години от живота си прекара в Дома за стари хора в Самоков. Преди това получи инсулт в дома си, който в последствие бе разбит и ограбен. Голяма част от изключително ценните му книги и документи бяха изчезнали при обира – сподели преди години самият той пред сайта „Самоков инфо“.
Георги Михайлов е бил последният касиер – счетоводител на Рилския манастир до събитията през юли 1961г. г., когато Политбюро на ЦК на БКП взема решение Министерството на просветата и културата и Министерство на вътрешните работи да внесат предложение в Министерския съвет „Рилският манастир да се използва като държавен музей и се прекрати всякаква църковна дейност в него“]. С Указ 403 на Президиума на Народното събрание от 11 октомври 1961 г. Рилският манастир е обявен за общонародна собственост и е възложено на Министерството на просветата и културата да го превърне в Национален музей.
Георги Михайлов е роден на 11.08.1933г., началното си образование получава в Самоков, а средно – в Духовната семинария /първоначално в София, а след това – в Черепишкия манастир/ през 1953 г. Висшето си образование получава в 1957 г. в Духовната академия в София, профил „Църковна история“. Имаше църковно звание протопсалт.
От 1958 до 1961 г. работи като касиер-счетоводител в Рилския манастир, при игумена самоковец Стобийски епископ Варлаам. През 1966 г. Г. Михайлов е назначен за уредник в Историческия музей в Самоков, през 1976 г. – за уредник на Художествената галерия към музея. От 1968 г. започва да се занимава самостоятелно с книговезство, с книги за реставрация и подвързване. През 1991 г. инициира най-голямата изложба на Самоковската художествена школа с творби на Захарий Зограф, Станислав Доспевски, Димитър Зограф и Никола Образописов. През 1991-1992 г. е секретар на читалище-паметник „Отец Паисий”.
През 2000 г. отваря първата антикварна книжарница в Самоков.
Беше съпруг на Зорница Карастоянова, хорист в Бабите и в Митрополитската църква. Книговезкото изкуство усвоява в книжарницата на издателите Братя Чипеви в София през 1953-1954 г.
„Започнах да се занимавам с подвързване на книги. Още като студент бях привлечен за ученик-книговезец в старата антикварна книжарница на книгоиздателите “Братя Чипеви”. След установяването ми в Самоков през 1962 г. започнах да се занимавам със счетоводна дейност. През 1966 г. бях назначен за уредник на Историческия музей в града. Вечер, след привършване на служебните ми ангажименти, започнах да помагам на известния в Самоков книговезец бай Тодор Раковски, който живееше и работеше точно срещу музея“ – споделяше приживе Георги Михайлов“.
„Виждах, че трябва да се снабдя и с нож-гилотина. Тодор Раковски беше починал. Една от дъщерите на бай Тодор – Мария Телийска, ми каза, че малката й сестра Радка я е откарала в Пазарджик, където е семейството й. Тя ми каза, че не я ползва, понеже имат други занимания, и може да ми я продаде. Уговорихме се за цената – 1 200 лв. Помоли ме и да й откарам от Самоков три тона каменни въглища. Направихме смяната, уредихме си сметките и докарахме гилотината обратно в Самоков. Монтирахме я в мазето на къщата ми. С този нож-гилотина работих повече от 30 години. Когато през 1870 г. в Самоков е открито протестантско училище-колеж, едно от основните занимания на учениците било да изучават печатарство и подвързване на книги. В библиографския справочник на печатаните български книги е отбелязано, че в самоковската протестантска печатница са напечатани повече от 150 книги /повечето с религиозно съдържание/, много списания и пр. С тази гилотина са обрязвани всички книги. Когато през 1928-1929 г. Американският колеж се премества в Симеоново, край София, старата печатница и гилотината остават в Самоков, като тях ги ползва Стефан Баръмов. Те са били монтирани в книговезницата на Тодор Раковски. През 1944-1945 г. семейство Баръмови се премества в София и гилотината остава при книговезеца Раковски. Той работи с нея почти до смъртта си. После тя минава в ръцете на дъщеря му Радка“ – споделяше Георги Михайлов. Близо 35 години той работи с тази машина. „Тази машина има голяма историческа стойност и трябва да намери място в Музея“ – апелираше преди години Георги Михайлов.
В Самоков беше уважаван от интелектуалците и от всички, които имат афинитет към книгите и старината. На паратера на бившия партиен дом, където под наем държеше малко антикварно магазинче, помагаше на всеки, дошъл да намемери книга, документ, да подвърже печатно издание или да си поговори с ерудирания книжовник.