Българската история в учебниците на няколко поколения беше подменяна. Зверствата на комунистическия тоталитарен режим бяха подменени със словохвалства и заменени с текстове, пропити с лъжепатриотизъм. Години наред стадното чувство бе подхранвано с партийни мероприятия, манифестации и прочие. Десетки анализатори са писали, че паметта на българския народ е къса, а от Възрожднския дух и манталитет, от прогресивното мислене в България, остава все по-малко, като една от основнита причини е напускането на страната на милиони мислещи и кадърни българи. В резултат на което, ползвайки носталгията на поколението по младостта му, политически формации загърбват истински събития и ги преиначават за политическа употреба.
Преди дни сайтове събобщиха, „че по повод 138-та годишнина от рождението на Георги Димитров представители на областния и общински съвет на БСП – Перник са положили венци и цветя на паметника на героя от Лайпциг в Ковачевци.
Председателят на ОблС на БСП-Перник Валентин Петков заяви, че делото на Димитров е труднодостижимо. „Идеите и делата на Георги Димитров са непреходни. Лайпцигският процес, който той печели безапелационно е първият удър по зараждащия се фашизъм, а работата му по ръководенето на антифашистките движения в Европа по времето на Втората световна война е неоценима“, добави Петков.
В родното място на Димитров пристигнаха народният представител от ПГ на“БСП за България“ инж. Любомир Бонев, председателят на ОбС на. БСП – Перник Стефан Кръстев, Венета Петрова председател на ОбС на БСП-Брезник, зам. – председателят на ОблС на БСП – Перник д-р Татяна Вангелова, зам. – председателите на БСП-Перник Румен Евлогиев и Радослав Петров, председателят на групата общински съветници на БСП в областния град Ралица Андреева“ – край на цитата.
Много са фактите от биографията на Георги Димитров, които го свързват с поръчване на убийства, създаване на концлагери в България, преследване на уважавани личности, сред които известния писател Ромен Гари, което е описано в книгата му, посветена на дипломотическата му дейност и пребиваването му в България по онова време. Факт е също, че след оправдаването на Димиторов на Лайпцигския процес, от 1934 година живее в Съветския съюз, където оглавява Коминтерна. През следващото десетилетие, в най-тясно сътрудничество със съветския диктатор Йосиф Сталин, играе централна роля в координирането на световното комунистическо движение.
Георги Димитров се връща в България през 1945 година и оглавява формиращия се тоталитарен режим в страната, като от 1946 година е министър-председател. Той участва активно в ликвидирането на опозицията и става обект на мащабен култ към личността, запазил се и след неговата смърт.
Част от ХРОНИКАТА на ТИРАНИЯТА по време на соца, описва и сайтът „Онгъл“:
1 май 1945 г. – От СССР идва поредна препоръка за политиката в България.
Каква е тя?
Да се свика конференция на БЗНС, която „да ОЧИСТИ“ Земеделския съюз от опозиционни настроения и „геметовщината“. Целта е да осигури сътрудничеството с комунистите, което значи следване на тяхната политика.
Кой дава препоръката?
Дава я съветският гражданин Георги Димитров. Дава я от СССР, най-вероятно по искане на Сталин, с когото се консултира за всичко. „Препоръката“ е пратена на Трайчо Костов. Той от своя страна я предава на Никола Петков от БЗНС.
Какво следва?
Никола Петков, Б. Бумбаров и А. Павлов се съобразяват с преобладаващите в Земеделския съюз настроения и отказват.
Каква е съдбата на Г. Димитров, Трайчо Костов и Никола Петков после?
1. Георги Димитров
Връща се в България на 4.11.1945 г. Пристигането му е ТАЙНО. То не е публично обявено и на летището е посрещнат само от командващия съветските окупационни войски Сергей Бирюзов.
Първото му появяване пред българска публика е изпълнена с груби нападки към опозицията. Произнася реч на 6 ноември в Народния театър, като критикува и… свободата на печата.
После оглавява тоталитарния режим в страната, като от 1946 г. става министър-председател. Премества се да живее в двореца „Врана“, обитаван преди от изгоненото от страната царско семейство.
В новия парламент Георги Димитров се отличава с изключително агресивното си поведение към представителите на опозицията. Нарича ги „пияни деморализирани типове“, заплашва ги с „изключване“ и призовава „всеки изключен като парцал да бъде изхвърлен из Народното събрание“. Заплахите от думи се превръщат в дела. През лятото на 1947 г. опозиционните депутати наистина са отстранени от парламента, а лидерът им Никола Петков е съден в показен процес, като Димитров лично участва в подготовката на обвинителния акт срещу него и в последвалата пропагандна кампания.
След като изпълнява поставените му задачи отново е върнат в Москва. Умира през 1949 г., в санаториум, вероятно отровен от Сталин.
2. Трайчо Костов.
Той оглавява работата на Политбюро и оперативно ръководи партията, поддържайки постоянен контакт с Москва. От там Георги Димитров му дава подробни указания за провежданата политика. На 7 май 1945 г. отново се опитва да повлияе на Никола Петков, като настоява той да се дистанцира от Г.М. Димитров, да участва в конференцията и да остане начело на Земеделския съюз и в правителството. След отказа продължава да организира политическата кампания срещу противниците на комунистите и също играе важна роля в разгрома на опозицията.
През март 1946 г. Трайчо Костов, който носи голяма вина за убийствата на хиляди невинни българи е отстранен от ключовия си пост на политически секретар на ЦК на БКП. През 1949 г. срещу него е организиран показен политически процес и е осъден на смърт. Обесен е през декември същата година.