Кирил Хайнрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип, Княз Преславски и Херцог Саксонски, Принц Сакс-Кобург и Гота е роден на 17 ноември 1895 г. в София. Втори син на Княз Фердинанд и Княгиня Мария Луиза. Престолонаследник до 16 юни 1937 г. Шеф на 20-и Добруджански пехотен полк от есента на 1917 г.
Княз Кирил завършва Дворцовата гимназия под ръководството на известния педагог и общественик Станимир Станимиров и Военното на Негово Величество училище в София. Участва като офицер за свръзка във Войните за Национално обединение на българите 1912 – 1918 година. През 1916 г. първенците на албанските кланове поставят въпроса за избора на Княз Кирил за Крал на Албания, но развитието на събитията не позволява това да се осъществи.
Князът отрано проявява интерес към техниката и в частност към автомобилите и мотоциклетите. Завършва агрономство в град Хале, Германия, където живее след абдикацията на баща си. Прекарва няколко години в една фамилна ферма в Щутгарт, където прилага наученото в Университета. През двадесетте години на ХХ век влиза в съдебни спорове за фамилно имущество на територията на Чехословакия, които се оказват пагубни за личното му състояние. Завръща се в България в началото на тридесетте години и заема поста на флигел-адютант на брат си Цар Борис III, инспектор на пехотата, генерал-лейтенант.
Княз Кирил не участва пряко в обществено-политическия и държавен живот, не проявява интерес към политически въпроси. С последователност прилага агрономическите си умения и знания в стопанствата при дворците „Врана“ и „Кричим“. След кончината на Цар Борис ІІІ се съгласява да влезе в състава на Регентския съвет. Противно на очакванията за известна политическа пасивност, Князът се проявява като продължител на политиката на покойния Цар Борис ІІІ. Привърженик на неутралитета и изключителен политически реалист, Царят прави всичко възможно да осъществи така наречения „завой“. Княз Кирил продължава опитите за установяване на контакти със Западните съюзници. В Кайро и Истанбул са изпратени българи, ползващи се с известно доверие от страна на англо-американците. Но българската страна дори не предполага, че Силите вече са преразпределили своите сфери на влияние. България е предадена в ръцете на Сталин.
В края на август – началото на септември 1944 г. Княз Кирил прави последен опит за спасяването на България. Назначава за министър-председател Константин Муравиев и подписва обявяването на война на Германия. Ден преди това СССР обявява война на Царството. Страната ни се оказва в положение на война и с двата воюващи лагера.
На 9 септември 1944-а е извършен държавен преврат. Съставено е правителство на ОФ. Същия ден Княз Кирил е арестуван заедно с останалите регенти, министри, депутати, военни и стотици обикновени българи. Страната е залята от вълна от чудовищен терор и сковаващ страх. В нарушение на действащата Търновска конституция правителството назначава нови регенти, които дори формално не полагат клетва за вярност пред Цар Симеон II. Княз Кирил и останалите бивши държавници са отведени в имението на Княз Голицин край Москва, където са поставени в типични за съветски затвор условия. Същевременно в България е обнародвана „Наредба-закон за съдене на виновниците за въвличането на България на страната на Хитлериска Германия“. Из цялата страна започва да действа така нареченият Народен съд. Издадени са десетки смъртни присъди, някои от които просто оправдават вече извършени убийства.
На 1 срещу 2 февруари 1945 г. Княз Кирил Преславски е разстрелян заедно с останалите регенти и десетки български държавници. Телата им за хвърлени в една бомбена яма в края на Софийските гробища, покрити с тонове сгурия. Новината за убийството му хвърля в ужас Царица Иоанна. Тя с основание се опасява за своя и на децата си живот. Същия ден един от новите регенти проф. Тодор Павлов отива в двореца „Врана“, за да изкаже най-цинично на Царицата съболезнованията на правителството за убийството на девера й.
Днес над този общ гроб е издигнат мемориал в памет на загиналите.
от нета