Доскоро се чуваше често репликата, че самоковци са проходили на ски. Напоследък тя е забравена, но това е друга тема. Сега думата ни е за трима скиори, за който репликата важи.
“Всички караме ски от деца. Закърмени сме с планината. Това е спорт, който и след активна състезателна дейност, може да се практикува. Има много адреналин, емоции, които остават до живот. Отборният дух, екипността са нещата, които ни свързват и след края на спортната кариера” – твърдят Детелин Фунтаров, Йордан Петров и Иван Бонев.
Иван Бонев Попов завършва гимназията през 54-та година, бил учител в текстилното училище по технология на тъкачеството, после работил доста враме в “Слатина”.
Кара ски от 10-годишен. Започнал на писата на Ридо до игрището. “Там някога имаше стрелбище, целият град ходеше на ски”. А ските били от пармаци. Децата си ги правели. Както и да звучи, технологията е сложна – варят се доста време в котел, за да омекне дъската, извива се върхът …”с галошчетата вътре, и пери” – смее се на славното минало събеденикът ни.
През годините е видял доста. Един от силните спомени е падналият самолет през 43-та година. “Самолетът падна в “Самоково”, там тогава нямаше блокове. Беше по време на бомбардировките. Самолетите идваха откъм Рила, минаваха над Дъбова глава, над мястото, дето сега е язовирът, и отиваха към София да бомбардират. Най-вероятно този самолет беше на съюзниците. Пилотите оцеляха. Като падна, го вкараха в долното поделение, седми артилерийски полк. Ние децата ходехме там да взимаме алуминий. Тези оръдия, на центъра, са от това поделение. Баща ми беше старшина там. Караха ги с по шест коня на учение. И сега, кото минем оттам, си спомням. През 42-43-та година в Самоков, в Техникума и Гимназията бяха настанени германци. Даваха на нас, децата бонбонки. Живееха в училищата. В днешното “Чабо” имаше противосамолетна картечница. Преди години “Чабо” беше дърводелска работилница, германците живееха и там. Под Ридо, под власите, всичко беше германски бараки и окопи” – впечатлен бил като дете Иван Попов. Роден е през 1935г. и е с много силен дух и психика. Никога не е пушил, алкохол е пил, но по малко. Най-важното за него бил винаги спортът. 15 години бил вратар № 1. Без нито една контузия? – “Това е талант” – смее се в отговор Попов. Играл с Петър Попангелов – старши – “беше фотболист и скиор”, с Ангел Попангелов, Райчо Николов и други. “Играехме още от ученици”.
Иван никога не е бил в политиката. “Всяка система си има плюсове и минуси. Някои казват – “Всичко е мрачно”, не, не става така.
Пенсионирал се от “Слатина” и знае историята й. Там стигнал до началник-цех. Работил по времето на директора Сираков и се го спомня, че имало 800 текстилни стана. Специализирал в СССР, Чехия, Германия. Машините били докарани от Западна Германия и производството било огромно. 800 стана плюс 25 от Швейцария. Пенсионирал се през 1995г. В “Слатина” не останал нито един стан. “Текстилните предприятия се разделиха на коприна, памук, лен-коноп, и вълна. Всяко едно от тях имаше обединение в София. Тук бяхме филиали. От това обединение се движеше снабдяването със суровина, и продажбите. “Когато дойде демокрацията, по времето на министър Пушкаров – на леката промишленост, това обединение беше разпуснато. Останахме без командване, обявиха приватизация” – разказва Попов. Според слуховете по това време жената на Бойко Борисов станала посредник в текстилната промишленост по пласмента. Предприятието почнало да загива. За Италия излезли два тира с платове, но пари в него не влезли. След приватизацията не останала нито една машина – “Всичко е празно. 1 100 души отидоха на улицата. Така стана и с “Рилски лен”, и със “Самоковска комуна” – казва с огорчение Попов.
На 1 април всяка година има Републиканско първенство на ветераните. Миналата година били в Банско. Иван се класирал трети в неговата възрастова група. Тази година състезанието ще е Пампорово. “Обикновено се събираме по 400 човека, от Самоков сме около 45, председател ни е Ресми” – споделя Попов.
“Моят характер е да изчаквам. Има някои, от една клечка вдигат аларма, а аз – не. Ептен когато желязото се нагорещи. Не обичам да обиждам, обичам да помагам. Искам да съм информиран – чета книги, вестници, гледам всичко по телевизията и тогава си правя изводи” – споделя Попов. До състезанието ще тренира със ските, сред снега пак ще раздвижва. Обикновено е в компанията на Детелин Фунтаров и Йордан Петров.
Детелин Фунтаров е на 75 години и е председател на ветераните в “Рилски скиор”. Щом се събуди сутрин, поглежда към Рила. За него ските са живот. През лятото кара колело. И той, като Иван, редовно участва в състезанията по ски за ветерани. В колекцията си има над 15 медала. Детелин, Иван и Йордан ежедневно тренират двуразово на Ридо по 14 километра. На последното състезание Детелин Фунтаров взел бронзов медал на ски бягане и останал само на секунда след първата двойка в ски бягането. Кара ски от 22-годишен. Спомня си голямата радост, когато станал републикански шампион по ски дълго бягане като студент, с треньор Мария Димова. Фунтаров бил агроном, началник-отдел “Труд и работна заплата“, главен икономист на АПК и 18 години директор в техникум. Категоричен е, че от голямо значение е здравословният начин на живот.
“Имам много познания за природосъобразния живот и много стриктно го спазвам. Първото и основно нещо в живота е, че животински мазнини не трябва да се консумират, месо не ям, сирене и кашкавал – също. Риба, извара, обезмаслено кисело мляко – може. Иначе се задръства кръвоносната система, образува се тромб и животът ти свършва. Без стабилна кръвоносна система, няма живот. Всяка сутрин закуската ми е 5 вида сурови ядки, мелят се на брашно, смесват се не в кисело мляко, както го правят някои, а в зелен чай” – споделя Фунтаров. Медът си го произвежда сам. “Медът е уникално лекарство. Втори ден съм само на чай и по две ябълки на ден. Така ще изкарам една седмица, а може и десет дена, въпреки че тренираме. Гладолечението е най доброто пречистване на организма. Хронично заболяване, остро заболяване, всичко се пречиства. Един лекар веднага изписва хапче, дори и само за температура, веднага на такива доктори трябва да им се вземе дипломата. Парацетамолът, аналгинът са врагове за черния дроб” – казва Фунтаров. Той е завършил биохимия и физиология, но познава всяка билка. “Трябва ми само спокойствие и положителни емоции, стресът е ужасно нещо, един от големите фактори за здравето. Правилно хранене, движението и работа на сивото вещество са истината за дълголетието. Няма ден да не играя шах с приятели, така си тренирам сивото вещество. Всякакъв вид спорт за мен е здраве. Зеленчуци и плодове си произвеждам в екологично чист район на село в Бели Искър, без пръскане на препарати. От пазар нищо не купувам, никакъв плод или зеленчук. Цяло лято с мотиката и лопатата, цяла зима със ските и щеките” – сопедля още той. “Хората, които приемат голямо количество белтъчини, боледуват от подагра, рак. Ракът е голямо натрупване на белтъчини и липса на кислород. Всяка сутрин пия чай с по 15 капки кислородна вода. Съветвам хората да пият магарешки бодил, ветрогон, бабини зъби. Месо у нас не се купува. На празници, като се събираме с роднини и приятели, изпечем по една пъстърва, по чашка червено винце. Концентрати – никакви. Двата фактора, които най-силно забавят стареенето на клетките са гладаът, пречистването на организма и червено винце. Всичко трябва да се яде сурово. Нищо не трябва да се вари, понеже храната става мъртва. Сложи едно варено яйце под кокошката, да видиш ще се излюпи ли пиле. Много литература чета за здравословен начин на живот. Основно плодове и зеленчуци, женшен с пчелно млечице, водата е нещо страхотно. Вечер я слагам да се замрази, сутрин я размразявам и пия половин литър. При размразяване, си променя структурата. Всички животински продукти вкисляват организъма. В кисела среда се развиват всички болести. Затова трябва храната да е алкална” – казва Фунтаров.
“Спортът ме подържа и се чувствам като на 40 години. Всеки ден караме ски, алпийски или бегачови. Но на състезания участвам за ветерани по-често на алпийски ски. Едно време ме учи старши Петър Попангелов. Никога не съм пил алкохол, нито съм пушил цигари. Днес минавам задължително по 7-8 километра със ските. Месо не съм вкусвал. Повечето от храната ми включва зеленчуци. Моите спомени далечни от ските остават за цял живот. Човек, докато е жив, трябва да спортува задължително, независимо какъв спорт ще упражнява. Снегът много ми липсва, зимата я чакам с нетърпение. Работил съм дълги години в радиозавода, бях шлосер. Зимата на ски, лятото ходим по планините и го съчетаваме с лек крос. Радвам се на добро здраве и си пожелавам да карам ски до 120. Никакви лекарства не пия. Спортът ме поддържа“ – споделя Йордан Петров.