„Привет от Скарду, на 26.07.2016 пристигнах в Скарду от село Хуше. Между 20 и 27 юли го даваха цяла седмица прекрасно време по прогноза и на 21.07. тръгнахме около 35 човека на атакуваме Гашербрум 2. Още в 1 часа на 22 юли заваля сняг и продължи да вали 26 часа без да спира. На 22 юли слезнаха в Базов лагер и прекратиха експедицията си 6-ма пакистанци, един французин и един румънец.
На 23.07. след две нощувки в лагер 1 прекратиха атаката още 6-ма испанци, двама иранци и двама поляка. На 22 юли към лагер 2 на Гашербрум 1 бяха тръгнали 5 поляка, 2-ма германци и 2-ма чехи, които видях около 9 часа на 23 юли да се връщат в лагер 1 и да прекратяват атаката си. Тогава падна лавина на Гашербрум 1 и засегна някои от тях“ – разказва алпинистът Атанас Скатов.
Към Лагер 2 на Гашербрум 2 на 23-ти юли тръгнали да пробиват път през големия сняг двама руснака, един канадец, един поляк. Над 7 часа се мъчили и достигнали до средата на пътя между Лагер 1 и Лагер 2.
„В 10 часа аз взех решение, че рискът е много голям да падне лавина както към Лагер 2, така и преди Лагер 3, по така наречения „Банана ридж“ и тръгнах надолу към Базов лагер. Останаха около 15 човека в Лагер 1, които искаха да си вземат екипировката и палатките от Лагер 2 и да слизат на долу. Шансът някой да се качи на върха на 25-ти юли беше много малък, а рискът – прекалено голям. Единият испански тим, начело с Алберто, който има голям опит и стаж в Каракорум, слезна в Базов лагер и прекрати експедицията си, както и отборът на Пакистан, които опънаха парапета до Лагер 3.
На 23-ти юли в 14 часа си бях в Базов лагер. Тогава французинът Филип ми предложи на другия ден да тръгна с него и неговия тим от още 3-ма пакистанци по друг маршрут и да сляза по-бързо от планината, като отборът на Алберто също тръгвал на другия ден по този маршрут. Планът бе на 24 юли да се спи в Али кемп на 4900м и на другия ден да се премине през превала Гондогоро 5625м и да се слезе директно в Хуше на 3050м, като разстоянието е над 40 км. Веднага се съгласих и сутринта в 6 часа на 24-ти юли тръгнахме за Али кемп. Преход 9 часа с тежки раници през ледници, скали…труден терен. В 1 часа през нощта на 25-ти юли тръгнах от Али кемп и в 3.40 часа бях на най-високата точка на превала на 5625м. Оттам стръмно спускане по лед, сняг, камъни, скали и цял ден ходене до откат до селото Хуше, където бях в 16.30 часа или над 15 часа ходене. Единствен аз успях да пристигна на 25-ти в Хуше и вчера сутринта тръгнах за Скарду, където бях около 14 часа.
В Скарду разбрах, че от 8 човека, с които бях под Гашербрум, 2 са успели на 25-ти да се качат на върха. Поздравявам ги за усилията и труда да стигнат в този голям сняг. Предприели са голям риск и е било много трудно.
Ами това е, чакам си багажа да дойде от Базов лагер и другата седмица съм си в България, живот и здраве.
Успях да участвам в 4-експедиции над 8000 метра за 4 месеца, малко се изморих, но не физически,а психически. В Пакистан бях с най-лошата възможна фирма, което много усложни цялата ми експедиция. Щастлив съм, че се завръщам жив и здрав и някои ден пак може да дойдем тука“ – съобщи на пирятелите си алпинистът – веган.
„Прекрасно лято на всички и знайте, че няма нищо по-ценно от живота!“ – написа за финал Скатов.
„Смятах да ходя на още две експедиции през есента, но е време за почивка, и то не толкова почивка, а искам да бъда с хората, които обичам и те мен. На експедиция разбираш колко са важни за теб хората, които обичаш, а когато изкараш 125 дена експедиции над 5000 метра, разбираш, че по-важно от любовта и близките ти хора няма! Така че време е за по-важни, по-красиви и по-стойностни неща от експедиции над 8000 метра – допълни още той.
Тази година Скатов постави рекорд и успя да качи за кратко време едни от най-трудните осемхилядници.