Асен Христофоров умира до пишещата си машина, предсказал смъртта си, свързвайки я с падането на борове до манастира „Св. Георги“ в Говедарци

51204978_417346085671300_925344652314279936_n

В завещението си пише, че иска да го погребат до „Св. Георги“ в Говедарци, но властта отказва. Правят му държавно погребение в Централни софийски гробища

51392724_2375361482708834_7393920821518925824_n

Наскоро в Самоков бе представен „Ангария“ – исторически роман на Асен Христофоров. Събитията в книгата са точно датирани, започват на Спасовден 1847г. и свършват година по50570688_305759313305824_6032798818733391872_n

-късно. Сюжетът се разгръща преди всичко в Самоков и околностите му, Рила, близките села, Ихтиман.

В представянето на романа в Самоков участваха редакторският екип на издателство „Клалица Маб“, проф. дфн Николай Аретов, Румен Аврамов – икономист и стопански историк, Ромил Атанасов – племенник на Асен Христофоров.

„Асен Христофоров изискваше да се знае много, беше прецизен човек. Двамата с баща ми имаха силни характери, бяха и адаши – Асеновци, и двамата починаха на една и съща дата, единият през 70-та година, другият през 71-ва. Леля ми се чудеше как да смогне, за да отиде и на годишнина от смъртта на мъжа си, и на погребение на брат си“ – разказа пред сайта „Самоков инфо“ Ромил Атанасов – племенник на Асен Христофоров.20190124_174259

„До „Бърлогата“ му с баща ми засадиха сто бора в права редица, към манастира „Свети Георги“ в Говедарци. В разказ на Едгар По героят казва, че един ден къщата му ще рухне върху него и ще умре в развалините й. Така казваше и Асен Христофоров: „Когато тези борове паднат…, ще си отида и аз“. През 1970 година от Мечит дойде смерч, паднаха пет от тях. През август, когато Асен Христофоров почина, се сетих за този разказ и за думите му. Той умря в къщата на втория етаж. Имаше един приятел от Говедарци, който му ходеше на гости, пиеха кафе. Асен пушеше по 2 кутии „Слънце“ и пиеше по 13 кафета. Отишъл приятелят му до къщата и видял, че прозорецът е отворен, а него го няма, нито из къщата, нито в двора. На другия ден – също, и се обадил в полицията. Открили го починал, вероятно докато е пишел. Намерили го паднал до масата, на която е била пишещата му машина“ – споделя Ромил Атанасов.

„Животът на Асен Христофоров не беше лек, имаше добро образование от Берлин, Лондон, много четеше и се интересуваше. След Белене е писал много, явно там му се е събрало и е търсел отдушник. В Белене е оцелял благодарение на физиката си и силната психика. Като се прибрал в София, жена му, като отворила вратата, не го познала. Бил свалил 50 кг. Много страдаше. „На мен ми предлагаха работа в Швейцария, аз се върнах в България и получих обиди“ – казваше той. Често ходеше до Софийския университет и плачеше, че е изгонен оттам, тъгуваше за Софийския университет. Оказа се, че неговите асистенти са били доносници – Живко Кефалов, един бивш управител на БНБ, който идваше всяка вечер вкъщи, леля ми го посрещаше любезно, даваха му книги“ – споделя с болка Ромил Атанасов.

Сред доносниците са били също конституционният съдия Гочев. „Той поне си признаваше – „Имам грях към Асен Христофоров, за да оцеля, трябваше да донасям“ – казвал той пред близките на Христофоров.

Псевдонимът на Христофоров бил „Хиената“.51991458_2216931701968148_7971880551768391680_n

„Доносите за Хиената са над 700 страници. След като излиза от Белене, става хамалин, отива в Говедарци. „Мацакурци“ е първата му книга след Белене. В завещението си е записал, че иска да го погребат до манастирчето „Св. Георги“, но не разрешиха. Направиха му държавно погребение в Централните софийски гробища“ – споделя Ромил Атанасов.

 

Aсен Христофоров е роден през 1910 година в Пловдив. Дядо му е мирови съдия, а баща му – адвокат. 
Завършва London’s School of Economics през 1934 г., връща се в България и се отдава на академична кариера, съвсем млад става професор по икономика. По това време дебютира в литературата със „Скици из Лондон” (1945), автобиографична книга, която може да бъде определена и като пътепис и която се радва на забележителен успех. Няколко години по-късно Христофоров е уволнен, а след това и разследван за шпионаж и изпратен в Белене. До края на живота си няма възможност да се върне към академичните си занимания, но в средата на 50-те години започва да публикува преводи, литературни творби със силен автобиографичен елемент, краеведски изследвания и др. 

Превежда от английски „Белият зъб“ на Джек Лондон, Хенри Филдинг, Джеймс Джойс, „Трима души в една лодка“ на Джером К. Джером, Емили Бронте и други.
Умира на 10 август 1970г.

/на сн. Ромил Атанасов; моменти от представянето на Христофоров в Сарафската къща – Самоков; манастира „Св. Георги“ над село Говедарци/

Десислава Стоянова