На 81-годишна възраст след тежко боледуване почина писателят, сценарист и драматург Георги Данаилов
, съобщиха негови близки.
Той е потомък на известен свищовски род. Роден е на 8 януари 1936 година.
Внук е на акад. проф. Георги Тодоров Данаилов, правнук на Марко Балабанов, първият външен министър на България след Освобождението.
През 1950 г. семейството му е интернирано и се връща в Свищов. Завършва и преподава химия, а пише от студентските си години. Още първите му книги печелят широка популярност: „Деца играят вън“ (1970), „При никого“ (1973), „Убийството на Моцарт. Размисли за възпитанието“ (1982).
Георги Данаилов беше близък с известния артист и общественик от Самоков Христо Ненов. Днес го потърсихме за разговор.
„Научих за смъртта му днес от новините. Почувствах се зле, като се чувства човек, когато губи близък приятел…“ – сподели пред сайта „Самоков инфо“ Христо Ненов.
Двамата се запознават в планината, на Ястребец, преди много години. Георги Данаилов е бил планинар и пожелал на Ненов, при една от срещите им в Самоков, да посети Скалистите планини. През години на приятелството им двамата разменяли мисли за живота и за театъра, разбира се. Георги Данаилов много пъти гостувал на Христо Ненов в дома му. Данаилов имал място с малка пристройка във вилна зона по пътя Самоков-София.
„Данаилов беше един много искрен, много земен човек. Изпитваш особено чувство, когато общуваш с такива хора…Мисълта му течеше много бързо…Много интересен български драматург, голям български писател. Да е вечна паметта му“ – сподели още Ненов.
На Христо Ненов Георги Данаилов е отделил място в една от книгите си, за което ще разкажем в близките дни.
Христо Ненов сподели още:
„Спомням си откъс от „Есента на един следовател“. Монологът е на Елена. „…И идваше, винаги идваше. Аз му правех най-гадните, кални и мръсни номера, които знаех, но той не се отказваше. И тогава разбрах, че има нещо, което не познавам. А той го знаеше, той го имаше. А ти ме питаш: „Много ли?“. Колко, колко може да се обича този човек, който ти е показал това нещо?! …“Ще отидеш ли на погребението му?“ Не, аз няма да ида…Но кажи ми само едно нещо – когато такива като него ни кажат „сбогом“, кой ще дойде след тях? На кого ще ни оставят, когато им се пръснат сърцата?…На пластмасовите ли?… Чуваш ли? Отговори!“ ….
Десислава Стоянова