Апостол Иванов – Капитана, посрещна десетки гости за 90-годишен юбилей

62245840_2242498945831377_6293651346763546624_n

 

Гордея се, че съм шоп. В душата на шопа има твърдина, с нея съм устоявал на трудностите“ – казва Апостол Иванов

 

Преди дни над 60 души събра рожденикът Апостол Иванов. Като всички знатни самоковци и той си има прякор, доста личен и уважителен – Капитана. Знаят го и като бай Апостол, познат е с дейността си в БЗНС, като автор на книги за каракачаните. Апостол е създател и дълги години бе председател на Дружеството на каракачаните. По негово време Дружеството имаше много изяви, които популяризираха етноса, неговите традиции и характерни взаимоотношения. Много приятели и близки поздравиха Апостол за празника. Сред тях беше и кметът Владимир Георгиев.

Много вълнуващ бе поздравът от дъщеря му, Пенка. „Уважаеми гости, приятели, близки, от името на цялото ни семейство ви благодаря, че сте тук и уважихте празника на баща ми, това е голям празник за цялото семейство. Пожелавам на всички здраве и да се съберем пак на 100-годишния му юбилей“ – бе част от поздрава на Пенка. „Много се вълнувах. Родителите ми ме научиха на труд и честност“ – сподели пред сайта „Самоков инфо“ Пенка Кучиева. „Семейството ни е много сплотено“ – добави още Пенка.

Апостол има три деца, шест внуци и 11 правнуци. Роден е в Железница, Софийско. На младини зимувал със стадата из Бургаско, там се запознал с Марийка, оженили се и заживяли в Самоков. Тогава Апостол бил на 20 години.

„Работехме ден и нощ и с честен труд построихме къща и голяма кошара. Децата ни завършиха средно образование и работят, хранят семействата си. С жена ми бяхме работливи и весели и в квартала ни обичаха“ – споделя Апостол Иванов.

През 2013г. издаде книгата „Каракачаните в Самоков“, след няколко години бе преиздадена и допълнена. Тя съдържа интересни данни на каракачаните, проследени са успехите на каракачански състави в България и чужбина. Апостол пише, че през 1930г.-1932г. в Самоков са дошли първите каракачани, като фамилиите Кучиеви, Паневи, Ляпови, Бажданови, Чаушеви, по-късно Меракови и други. Негативен ефект за живота на каракачаните е национализацията на стадата им след 9-ти септември 1944г. Около 54г. спира и каракачанското движение по Балканите.

„Не съ20190611_133354м съден и никого не съм осъждал. Всичко могат да ми вземат, но трудолюбието не могат“ – споделя Капитана.

„Около Самоков имаше много мандри за кашкавал, в местността „Бързанска кошара“ се правеше кашкавал и сирене, на Бела поляна са били Пано Михалако кехая и др., на Балмекен са били фамилиите Здрелови, Бажданови, Ляпеви, Ташко Мераков бил на Витоша“…- припомня Апостол Иванов.

„След 9-ти септември 1944г. много каракачански фамилии напускат България и се заселват в Гърция. Каракачаните са едни от най-древните в Европа, водели са подвижен живот. В България преди 9-ти са живяли 35 000 овцевъди каракачани. Мъжете се занимавали с овцете, а жените правели всичко на ръка. Каракачаните навсякъде работеха честно, навсякъде даваха качествена продукция“ – разказва в книгите си Апостол.

„Някога Самоков беше занаятчийски град. Помня града със старата чаршия, с малките дюкянчета, около 150 на брой – обущари, кожухари, шивачи, сладкари….“ – разказва Апостол.

„За мен трудът наистина е песен. Живях честно и почтено и не съжалявам за нищо. Фамилията ми е от 20 души – това е моето най-голямо богатство. Годините минават, но спомените остават. Гордея се, че съм шоп. В душата на шопа има твърдина, с нея съм устоявал на трудностите“ – казва още Апостол Иванов.

Десилава Стоянова