Ани Йовева разказва за дупнишката шевица

56944993_1520599471404137_7571070926645624832_n

Автентичната дупнишка шевица излиза от музейните експозиции и отново влиза в бита. Това е възможно благодарение на проекта „Да везем като баба! Възраждане на дупнишката шевица“, осъществен от Историческия музей в Дупница и финансиран от Национален фонд „Култура“. На първо време над 30 жени в рамките на седенките, проведени по проекта, вече са обучени и могат да предават това доскоро загубено знание, заменено във времето с осъвременен вариант на традиционната местна шевица. Всеки любител на ръкоделието обаче има възможността да го усвои и с помощта на албума „Дупнишка шевица  – образци и схеми“, който вчера бе представен официално в Историческия музей.

 

Презентацията направиха петте дами, работили по изготвянето и издаването на своеобразния наръчник –   художник-приложникът и майсторка от Работилница „Седянка“ Ани Йовева, д-р Иглика Мишкова от Института по етнология и фолклористика към БАН, директорът на Историческия музей в Дупница Анелия Геренска и колежките й от културната институция Марина Янкова и Десислава Атанасова.

 

Албумът съдържа оригинални образци и схеми на бродерии, запазени във фондовете на дупнишкия музей и Националния етнографски музей. Подробно са описани всички детайли на шевицата в отделните елементи на традиционното облекло от Дупнишко (сукно, правеж, опрегач, пояс, наръквици, косичник, капа, махрама, коланче, чорапи). Указани са и етапите за изработка на бродерията, както и използваните бодове в дупнишката шевица. Събраната информация е подкрепена с богат снимков материал.

 

Ани Йовева и д-р Иглика Мишкова разязниха, че най-характерното за дупнишката шевица е найната асиметричност и голямата пъстрота. В нея се преплитат  много символи и източни мотиви. Както и друг път сме имали възможност да кажем, свастиката е един от най-използваните елементи в местната традиционна бродерия. И освен това нейното значение не е било само естетическо, посочи д-р Мишкова.

 

Оказва се, че нашите баби имат невероятно чувство за хармония и мярка – всеки един от елементите на шевицата е на мястото си, цветовете са разположени в хармония, няма нищо излишно. Сърмата (златен конец) подсилва още повече цветовете, а всеки един от тях има своето значение и дълбока символика. Тяхната функция не е само естетическа. Задължително са се правили елементи, които имат много силна предпазна функция. В различните краища подборът е различен. Шевицата предпазва момата от лоши очи. Основните цветове на дупнишката шевица са червено, оранжево и зелено, като много умело се вплита сърмата. Шевицата е показвала дали жената е била семейна, нейната възраст, семейния й статус. Когато една мома роди първата си рожба, може да свали махрамата от носията си. Вярвало се е, че всеки един от елемнтите на костюма предпазва. Жените не са показвали голи части от тялото, защото се е вярвало, че е грехота. Много често се е вярвало и че ако има голи части, ще падне градушка. Ако е гологлава момата, цялото селище е било застрашено от градушка“, разказа още д-р Иглика Мишкова.

 

Тя изрази желание наученото по време на седенките да бъде претворено в различни тъкани, които да намерят ново и оригинално приложение в домовете на хората и въобще в съвременния начин на живот.

 

Всеки би могъл да намери символика в дупнишката шевица. Както сподели д-р Мишкова, искаме шевицата отново да влезе в домовете на дупничани и най-вече те да се идентифицират с нея. Дупничанката в миналото я е правила с любов и аз се надявам, че всички вие, които бродирахте, да сте успели да го направите. Дано цялото изживяване да остане за всички ви един прекрасен спомен“, обърна се Анелия Геренска към присъстващите, много от които са участвали в ателиетата.

 

Ани Йовева, която имаше ключова роля в проекта, също пожела на всички участнички да съумеят да предадат нататък наученото по време на седенките, за да може повече хора да се докоснат до тайните на дупнишката шевица.

Сред най-ентусиазираните  участнички в ателиетата е била Марта Стоянова, която почти е завършила риза с автентичната дупнишка шевица. Работата й бе показана от Анелия Геренска пред гостите вчера. Сред тях бяха много любители на ръкоделието, представители на читалищата и на местните самодейни танцови и музикални състави. Събитието не пропуснаха  Стефка Михайлова и Светлана Костова, които дупничани вече познават от изложбите им на същата тематика в Историческия музей. Госта на представянето на албума бе и Елка Минчева от Националния етнографски музей към БАН. Атмосферата допълниха със свои изпълнения фолклорно трио „Авлига“ към НЧ „Пейо Яворов-1976“ с ръководител Рени Христова.

„Камертон“