На пистите на ЦПШ „Мальовица“ този уикенд погледите на планинари и туристи събра известният алпинист Кънчо Долапчиев. Всички бяха впечатлени от уменията му и коментираха постиженията му с експедициите, включително тази на Еверест, в която участва Христо Проданов.
Кънчо Долапчиев е родом от Самоков, откъдето е и майка му. Завършил е средно образование в родния си град, по-късно се дипломира във ВИФ.
През 1968г. участва заедно Младен Катранджиев и Огнян Балджийски в първото състезание по ски алпинизъм. Кънчо е познат и като преподавател в НСА, Катедра „Туризъм, алпинизъм, ориентиране и ски“.
75-годишнят алпинист през уикенда обучаваше студенти и се спусна по най-стръмните тресата на Мальовица.
„Върховете не се покоряват. Природата може да те пусне да отидеш и да се върнеш. Видели ли сте някой да покорява женски сърца? Няма такъв покорник!“ – каза с усмивка Долапчиев пред „Вяра нюз“ и добави: “На Мальовица идвам от 1958 година и сега като пенсионер помагам на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В момента сме на лагер на Мальовица със седемдесет студенти, имаме часове. Тук сме около десетина преподаватели и сме разпределили студентите по групи, карат ски. Към Софийския университет има Департамент по спорт и всеки студент е длъжен да взима часове по дадена спортна дисциплина. 50 години карам и участвам в състезания по ски алпинизъм. През 2018г. взех участие в състезанието за Държавна купа – Банско. Направих добро представяне, класирах се седми, това е за „Книгата на Гинес“, защото се състезавах с 20-годишни младежи“ – добави още Долапчиев.
„Обичам планината, Рила е божествена. Иска ми се Мальовица да се развива. БТС трябва да инвестира в курорта, да се намерят средства и да му се даде нов облик. Трябва да се даде възможност на концесионера на пистите да направи нова седалкова въжена линия. Младежта трябва да спортува, защото спортът е здраве, а не седенето пред компютрите, таблетите и телефоните“.
Кънчо Долапчиев беше доцент в НСА по „Спортно катерене и туризъм“.
А експедицията с Христо Проданов на Еверест коментира така: „За нас, участниците, в тази експедиция, тези над 30 години минаха като миг, спомените са много живи, точни и ясни. Според мен си струва да дадеш живота си, ако спасяваш друг живот. Но да платиш с живота си, за да забиеш знамето, което иначе всички почитаме и обичаме – цената е твърде висока! До известна степен, това е неоправдано“ – споделя откровено Кънчо Долапчиев.
Долапчиев е семеен, има дъщеря, която живее в Германия, завършила е медицина, дядо е на 7- годишна внучка.