Актьорът Александър Хаджиангелов: Птиците трябва да летят. Хората – също!

12032086_446361368908351_513526116890752285_n

Един от най-гледаните спектакли в София този сезон е “Пилето”. Можете да го видите в Младежкия театър “Николай Бинев”, там можете да полетите и с Александър Хаджиангелов. Може бе повечето от читателите на “Самоков инфо” знаят, че Алекс е от Самоков. Поканихме го за разговор и той намери време между многото си ангажименти, да отговори на няколко въпроса.

 

И още нещо – съобщават ни, че „Пилето“ е разпръснало 100 свои пера 12039724_446361428908345_6302354729146323424_nиз 8 софийски локации. Призоваваме всички интересни птици да открият своето перо – обица и да полетят в надпреварата за „най-оригинална птица“. Направете си снимка с обицата – перо и ни я изпратете на имейл birdy.mlt@gmail.com до 17ч. на 19.02.16г. Всички снимки ще бъдат публикувани в общ албум с име „Най-оригинална птица“. Ако сте събрали най-много лайкове в периода от 20 до 25 февруари ще спечелите безплатна покана за двама за представлението „Пилето“ на 4.03.2016г., както и задкулисна среща с актьорите Александър Хаджиангелов ( номинация Главна мъжка роля ИКАР 2016 ) и Никола Стоянов.

Перата – обици ще бъдат достъпни за вас на посочените в албума места и ще са напълно безплатни. Бъдете добри пилета и взимайте само по едно перо – бройките са ограничени”.

-Алекс, какво е театърът?

-Моето място в света. Свободата да казвам това, което ме вълнува, чрез образите на различни персонажи. Театърът е огледало на живота. Вглеждайки се в него, разбираш много повече за себе си и другите около теб.

-От Читалището и Любомир Малинов ли се захвана всичко?

-Всъщност, всичко започна малко по-рано, благодарение на майка ми. Всяка година за празника на училището, където учех, „Св. Св. Кирил и Методий” в Самоков, подготвяхме театрални представления, които тя режисираше. Там се запали искрата в мен. След това в гимназията направихме представление, с което ходихме до Германия, и по това време разбрах за Младежката студия към Читалището. Там се срещнах с Любо Малинов, който окончателно разтвори пред мен вратите на театъра. Любовта му към това изкуство и професионализмът, с който работи, са толкова вдъхновяващи и заразителни, че не ми остана нищо друго, освен да се впусна в това приключение.

-Коя беше първата ти роля като самодеец, да припомним?

-В училище направихме мюзикъл „Вълкът срещу козата и трите и козлета“ на Недялко Йорданов. Там играх козлето Димитър. В Читалището първата пиеса, в която участвах, беше „Ромео и Жулиета, чучулигата и славея“. Много успешна беше и „ Червени рози”, в която играех младия съпруг.

-С какво влезе в НАТФИЗ?

-С късмет ! И с огромно желание!

-Кажи сега за “Пилето”.

-Мечти, любов, приятелство, детство, приключения…

– В крайна сметка, разбра ли се кой е той? Може да съм изпуснала нещо около него, макар че се интересувам от Уортън.

-Знае се, че това е псевдоним на един американски писател, а може би и художник, но той все така страни от публичност. Важно е, че героите му са интересни, живи, истински и историите, които разказва, са вълнуващи, карат те да се замислиш, да погледнеш дълбоко в душата си.

- Това е книга за един луд, или за едно пиле, или за войната, или ….-Пилето е момче с мечти. Светът, който си е създал, е много по-вълнуващ от този, в който живее. Той не е луд. Човек с въображение, който се опитва да запази детското в себе си. Когато си дете, не знаеш какво са граници и ограничения, особено в мислите. Птиците трябва да летят. Хората също. Това, че сме пораснали, не означава, че трябва да забавяме ход. Това прави и Пилето – живее в света, от който той има нужда, а не в света, който има нужда от него.

-Добър ли е сценарият, според теб?

-Драматизацията е на режисьора на представлението Васил Дуев. Мисля, че се е справил прекрасно. Със сигурност ми харесва много повече от оригиналната пиеса, в която липсват доста неща от книгата. А и има добавени текстове от „Великият диктатор“ на Чарли Чаплин, които допринасят много за нашата идея в представлението.

-Май ролята е доста трудна? Какво ти помогна за нея?

-Екипът, с който работихме. Всички бяхме много отдадени, работехме със страст и желание. Живеехме в друг свят и там всичко беше лесно.

-Какво мислиш за Перта?

-Тя трябва да бъде там – във фантазията, за да остане чиста и неопетнена от света. Перта е мечта – красива и съвършена.

-Какво ти остава от “Пилето” след представление?

-Умора, удовлетворение. Вълнението в очите на публиката и техните реакции са това, което те стимулира да продължаваш да играеш. Хората имат нужда от театър.

-Харсева ли ти да си Пиле?

-Естествено. Свободен си, лек , „нищо не те подпира отдолу“ (цитат от спектакъла).

– Как се печели икар?

-Наградите се печелят с много труд, с късмет и с благоволението на журито. Все пак присъждането на награда е и субективен акт. Това не е състезание, в което ако пресечеш финала пръв – печелиш. Оценката на публиката е най-важна. Тя е истинската награда за труда ти.

– Следващата роля е …

-Мартенският заек в „Алиса в страната на чудесата“

-Да завършим с това – коя е най-важната роля в живота?

-Винаги предстои.

/сн. личен арх. Александър Хаджиангелов/

Десислава Стоянова