Преди дни, след поредното представление на „Ревнивецът“, публиката отново беше изненадана. Режисьорът Любомир Малинов открито сподели огорчението си от читалищното ръководство, което не разрешило на актьорите да репетират нова пиеса. Звучи повече от абсурдно, но е и позната черта от нрава на самоковския велможа, комуто са любими забраните, също толкова колкото и нетърпимостта към критиката за делата му. За пореден път се доказва, че в Самоков промените стават бавно, а манталитетът от времето на соца се преодолява трудно. Безпардонното нареждане от позиция на силата издава безсилието и нежеланието на хората с власт да се адаптират и да припознаят европейските ценности, демократичното мислене и да положат минимални усилия за диалог. На фона на самоковската атмосфера не е учудващо, че творците в града са мачкани, неразбрани и унижавани от овластените. Режисьорът Малинов е създал школа от артисти, създал е публика, култивирал е ценности. С това, а вероятно и с още позитиви, ще остане в историята. За разлика от личностите, които не уважават таланта и мнението на другите.